Забранени са имената на над 500 болшевики и комунисти

Имената над 500 болшевики, ръководители на репресивния апарат на бившия СССР и известни комунисти от ХIХ и ХХ век вече са забранени за кръщаване на улици, градски райони и географски места в Украйна.
Сред тях са и четирима български граждани, които са със статут на икони за левицата: Георги Димитров, Васил Коларов, Димитър Благоев, както и Димитър Ганев.
В списъка на Украинския институт за национална памет (УИНП) българите са представите като "Генерален секретар на Коминтерна от 1935-1943 г.", "Основател на Българската комунистическа партия", "Български комунистичейски деец. През 1922-1924 г. Генерален секретар на Коминтерна. През 1946г. - един от организаторите на комунистическия преврат в България" и "Блъгарски държавен комунистически деец, секретар на ЦК на БКП (1952-1957), ръководител на Президиума на Народното събрание на НРБ (1958-1964)".

Списъкът е в изпълнение на закона за демокунизация. Освен това се определя, че до 21 ноември тази година всички места, носещи имената на тези хора, трябва да бъдат прекръстени.

Списъкът от стотиците дейци започва от извършителите на болшевишкия преврат в Русия преди почти 100 години, през тези на компартията и на висшите органи на властта в СССР, както и на служители на ЧК, ГПУ, НКВД, КГБ – различните имена на репресивния апарат на Москва.

"Под декомунизацията попадат и тези, които са установявали съветската власт в Украйна, преследавли са участниците в борбата за независимост на Украйна през ХХ век. Кратко сме посочили и престъпленията на споменатите лица", се казва в съобщението на украинския институт.

Сред имената има и множество, които говорят нещо само на украинците, или на хората от бившите съветски републики. Но сред тях са и световно известни лидери, военни командири и техни сподвижници като Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Владимир Ленин, Леонид Брежнев, Семьон Будьони, Василий Чапаев, Роза Люксембург, Климент Ворошилов, Георгий Жуков, Серго Орджоникидзе, Анатолий Луначарски, Надежда Крупская и др.
От института изтъкват, че списъкът е съставен от историци с цел да се помогне на общинските власти при избирането на нови имена съгласно закона "За осъждане на комунистическия и национал-социалистическия (нацисткия) тоталитарни режими в Украйна и забрана за пропагандирането на тяхната символика".

"Списъкът не е изчерпателен и служителите на УИНП продължават работа над него", се казва още в съобщението.

Украинският институт за национална памет е конституиран от миналата година с решение на премиера Арсений Яценюк като централен орган на изпълнителната власт. Дейността му се насочва и координира от правителството чрез Министерството на културата. Съгласно указа на кабинета УИНП "реализира държавната политика в сферата на възстановяването и съхраняването на националната памет на украинския народ".

Съгласно приетия през април от парламента закон за забрана на тоталитарната символика, трябва да бъдат демонтирани паметниците на всички дейци на компартията и в рамките на половин година да бъдат сменени имената на всички географски понятия, свързани със съветското и партийното ръководство от времето на СССР.

Това засяга и имената на цели градове като Днепропетровск (основан в края на ХVIII век като Екатеринослав, но прекръстен през 20-те години на ХХ век на името на болшевишкия лидер Григорий Петровски), Кировград, Дзержинск, Днепродзержинск и др. Град Артьомовск, носещ името на Фьодор Артьом – ръководител на Наркома (правителството) на болшевишката република в Донецк от 1918г., вече е с възстановено старо име Бахмут. В Днепропетровск обаче социологическо допитване от септември показа, че над 90% от жителите му си искат светското име.

Източник: "Дневник"