Призоваха експерти от Брюксел на среща с просветния министър Тодор Танев

Средствата за научно-изследователска дейност трябва да достигнат до 1,5% от БВП до заветната 2020 година. Определящ фактор за това ще бъде реформирането на научно-изследователската и иновационна система.

Това заяви просветният министър Тодор Танев по повод бъдещето развитие на научно-иновационната система в България, цитиран от нюз.бг. Еврокомисарят за науката, изследванията и иновациите Карлос Моедас е на посещение у нас по повод доклада за научно-иновационната система на България от международния панел за оценка, организиран с подкрепата на Хоризонт 2020.

Министърът на образованието изтъкна, че без реформи европейското бъдеще на страната ни не изглежда никак близо. През последните години научният сектор бил изправен пред предизвикателства - непрозрачни практики, недостатъчно финансиране и липсата на критерии за финансиране въз основа на резултатност. Всеки глас против реформата ще бъде глас срещу европейските ценности и норми, категоричен бе образователният министър.

Танев изтъкна, че докладът съдържа висококачествени препоръки, които показват накъде да съсредоточим усилията си за реформи. България е първата страна, която прилага инструмента за подкрепа на политиката в областта на изследванията и иновациите.
Проф. Люк Суте, ректор на Университета в Маастрихт и председател на Международния панел за оценка на научно-иновационната система в България, представи основните препоръки към страната ни, касаещи реформите в сектора.

Освен да инвестираме повече в наука, е необходимо да се възвърне доверието в науката и научната система. Проф. Суте подчерта, че това може да се случи при водене на диалог с научната общност в страната.
България трябвало да издигне оценъчния процес и финансирането на по-високо ниво. Необходимо е да се фокусираме върху изследователската работа и високо ниво на академичното образование.

"Експлоатирайте Европа", призова проф. Суте, допълвайки, че Европа ще стимулира развитието на българската наука чрез европейските програми. Другата препоръка е да се създадат стимули за изследователски кариери.

Еврокомисарят за наука, изследвания и иновации Карлос Моеда е доволен, че България има желание за успех и обеща помощ от страна на ЕК. Моеда изтъкна, че реформите имат траен ефект, но трябва търпение.
"Трудното в политиката е как да балансирате краткосрочните ефекти, които хората очакват, и дългосрочните ефекти, които всъщност променят държавата", подчерта той.
Моеда посочи, че е първият европейски комисар по наука, който идва в България.
"Дойдох, защото виждам желанието ви да работите", мотивира се той.

По думите му препоръките от доклада ще изискват много сериозна работа. "Имате нужда от независимо и здраво финансиращо тяло за научни изследвания", категоричен е еврокомисарят по науката. Той допълни, че България е първата страна, в която и президентът, и министър-председателят искат да се срещнат с него.
Моеда тълкува желанието им като знак, че науката и нововъведенията са приоритет в тяхната работа.

Министър Танев внесе някои уточнения, касаещи препоръките в доклада. "Не затваряме фонда за научни изследвания", изтъкна той и допълни, че по-скоро изводът е, че този фонд трябва да има по-ясно изразен профил и може би под формата на агенция да продължи да работи.
Докладът трябва да има ясен баланс между фундаментални и стратегически изследвания."Никой не диктува от Брюксел. Тази оценка няма диктат, а дава оценка на българите как да оправим сами това, което искаме", коментира просветният министър, който обаче приветства идеята за европейски контрол.