Един счетоводител - на министерски пост - се закани да реформира системата на МВР. През бюджета.

Владислав Горанов като че ли завидя на непомръкващата слава на финансиста Елиът Нес - човекът вкарал самия Капоне зад решетките, и замахна към сфера, далеч от неговата магистратура по счетоводство и контрол от Свищовската академия, пише news.bg.  Да му напомним все пак, че недосегаемият борец срещу бутлегерите в Чикаго бе завършил бизнес и право, а магистратурата му бе по криминология...

До тук с историческите препратки. Финансист №1 отказа да даде поисканите от колегата му Бъчварова 21 млн. лева за изплащане на обезщетения на напусналите системата служители. Без значение, че вътрешното ведомство така или иначе дължи тези пари на бившите си кадри. И че ако ковчежникът не ги отпусне, МВР ще трябва да реже отнякъде - иначе рискува да бъде затрупано със законно заведени дела. А да се реже може от какво? От парите, осигуряващи нормалното функциониране на системата, естествено.

Горанов ултимативно повтори, че по първа категория според него трябва да се осигуряват само служители, които „има риск да бъдат набити на улицата", останалите „чиновници" - по трета. Сигурно аналитичните си представи за работата на полицията министърът е трупал от „Улиците на Сан Франциско", „Закон и ред", „Хавай 5.0".

И през ум не му минава, какви нерви, напрежение и стрес коства една работна смяна на „чиновника" в оперативна дежурна част, на което и да е поделение на МВР. Колко светкавична реакция, базирана на дългогодишен опит, какви знания и практически умения изисква тази чиновническа работа на бюро и с климатик. И дори не му хрумва да се поинтересува, какъв е процентът на тежки заболявания сред работещите в ОДЧ.

Ами „чиновниците" от Института по психология на МВР. Костюмари, на бюро, никой не ги бие по улиците... Колко безсънни нощи им струва всяко разследване на тежко криминално престъпление срещу личността. Колко човешки сили са необходими да се изправиш лице в лице с убиец, насилник. Да спечелиш двубоя, който в крайна сметка да доведе до справедливото наказание.

Какво да говорим за „лабораторните мишки" от Института по криминалистика и криминология (криминология - науката, която Нес е изучавал, Горанов - не). Какво вършат те с мизерните средства, които им отпуска държавата, за да могат да изпълняват достойно и качествено служебните си задължения. И те зад бюро. На всичкото отгоре и някакви колби, химикали, реактиви...

За Академията на МВР да не говорим. Доктори, дòценти... Какъв бой, най-много някой курсант да ги напсува за „тройка".

Сигурно Горанов не е чувал за разследващите полицаи. Горките, и тях ли в трета глуха - по трета категория. Само защото едно разследване понякога изисква упорита аналитична работа, работа с ума, а не с краката, работа на бюро - не по-малко уморителна, съсипваща, отдалечаваща мига на свободно време, прекарано със семейството до приключване на определения случай от патрулно-постовата служба.

И т.н. Докато докараме бюджета в приемливи рамки.

За пореден път в тази малка, но силно ощетена откъм мислещи хора страна, грижата за дърветата е в ръцете не на градинарите, а на дървосекачите. Реформа на която и да е система не може да се прави отвън. Не може да се прави с брадва. Още по-малко в система като МВР - консервативна, с устойчиви традиции и наложили се практики.

Да, тя неизбежно ще трябва да се реформира. Да намери своя път към оптимизация, към съкращаване на разходите и повишаване на ефективността и качеството на предоставяната услуга. Но в никакъв случай това не бива да се отразява върху материалното обезпечаване на нормалното функциониране на нейните служби (а сме свидетели точно на това), върху заплащането на служителите й, върху усещането им за сигурност (идеята на реформата по Горанов).

При всички критики към министър Бъчварова не може да се отрече, че досега тя полага максимални усилия да води диалог за намиране на трудното решение с полицейските синдикати. Компромис трябва да бъде намерен. Реформата трябва да се случи. Но е желателно не по Горановски, а ако може - по Бъчваровски. Чрез преговори, а не с извиване на ръце.

За да продължи тази толкова нужна именно в този момент система да работи нормално. За да може служителите й да не се чувстват „трета категория", за да може трудът им да бъде достойно заплатен, за да може патрулките да не приличат на взети от автоморга, да не се налага полицаите да си носят офис техника от вкъщи, а патроните за тренировъчни стрелби да не са лукс, за да не се натрапва противопоставянето на „тези от улицата" и „онези от бюрата". И други такива чиновнически дреболии.

Но ковчежникът на републиката очевидно е решил да реформира. Той съзира резерви и в сферата на отбраната, и в съдебната система. Кой знае защо е вдигнал мерника на системи, които имат нужда от оздравяване, а той им готви аутопсия.

За сметка на това агенциите за социално подпомагане и по заетостта и Главна инспекция по труда май ще си получат увеличение на заплатите. Щото са най-реформираните?

Или зад всяка реформа на това управление се крие нещо различно от реформата.