Дискусия в МК сблъска гледни точки на специалисти и граждани

Проектът по консервацията на столичното Ларго вероятно ще претърпи корекции, така че да се запазят максимално оригиналните находки, стана ясно след работна среща в Министерството на културата с участието на експерти и граждани, информира медиапул.бг. Промяна най-вероятно ще претърпи една от сградите, към която се оказа, че критики имат не само граждани, но и представители на Столична община, тъй като била направена доста свободна интерпретация на римски градеж.

Преди ден министърът на културата Вежди Рашидов спря реставрационните и консервационни дейности след сигнал на граждани, че направеното не отговаря на оригиналния облик.

На срещата в министерството е решено да се създаде работна група с участието на реставратори, археолози, архитекти и заинтересуваните граждани, която в бърз порядък да направи ревизия на проекта и някои несъвършенства да бъдат коригирани.

Зам.-министърът на културата Бони Петрунова с ресор културно наследство, която е археолог, увери, че при изпълнението на проекта няма "каквато и да било разрушена старина", а спорният момент със сградата подлежи на корекция.

От Министерството на културата не успяха да обяснят защо не са се съобразили със забележки в становище на Института за паметниците на културата още от началото на 2013 година, в което се отправят редица критики към проекта за реставрация, включително и за въпросната сграда. По-рано "Дневник" публикува заключенията на института, в което специално е обърнато внимание, че иззиждане на тухлени арки е неприемливо.

Петрунова допусна, че излизането на становището и одобряването на проекта е съвпаднало с падането на първото правителство на Бойко Борисов и така се е стигнало до подминаване на забележките. На въпрос практика ли е Инспекторатът на министерството на културата да не се съобразява със становища на Института за паметниците на културата, тя заяви, че всяко становище се взима под внимание, но не винаги то е меродавно. В случая обаче то се оказва меродавно, след като близо три години по-късно критиките към проекта ще бъдат обсъждани наново от работна група.

С част от критиките в становището е съгласен и зам.-кметът на София по културата и образованието Тодор Чобанов, който също е археолог.
"Колегите резонно са казали, че надграждането на сградата не е добра идея и това е и наше убеждение. Сега като я видяхме и в процес на реализация, дори гражданите, които не са специалисти, виждат, че тази сграда е проблемна по различни причини – мачка визуалния хоризонт, защото е много изявена. Води до това, че вместо да се насочи вниманието на гостите на комплекса към отлично запазените оригинали в подземната зона им насочваме вниманието към тази доста свободна интерпретация на римски градеж. Тя влиза в ярък контраст с околните сгради, които са доста по-прилично консервирани“, каза Чобанов.

"Нашето категорично становище е, че тази сграда не бива да се позволява да остава в този вид, че трябва да се коригира надзиданото и мисля, че в работната група ще убедим колегите, че това е вярната теза“, коментира той. Чобанов посочи, че експертите от Института по паметниците на културата още тогава са видели, че сградата е проблемна.

Не е ясно защо Столична община чак сега разбира за проблема, след като Рашидов и столичният кмет Йорданка Фандъкова десетки пъти инспектираха Ларгото заедно. Последният път беше само преди дни с италианската актриса Клаудия Кардинале.

Чобанов заяви, че мнението на общината и главния архитект Петър Диков е, че надстрояването на сградата измества фокуса от оригиналните запазени находки. Затова и Петрунова допусна, че предвидените арки на въпросната сграда няма да се появят.

На въпрос дали харесва проекта, Петрунова отговори, че предпочита да коментира завършен обект. "Това е като да чакаш патица по пекински, влизаш и виждаш патицата разчекната, кестените се варят в момента и да направиш извод как ще изглежда манджата“, заяви тя.
Петрунова и Чобанов се разминаха във виждането си и по друг въпрос – дали надзиданото трябва да бъде умишлено състарено или това да стане естествено с времето.

Петрунова е привърженик на естественото стареене, включително заради опасения за влиянието на химичните вещества върху старините. Чобанов обясни, че технологът на консервацията е дал обяснения защо се предвижда умишленото състаряване на надзидите. По думите му такава била международната практика на институтите по културно наследство.
Стандартът изисквал надзидът да е неотличим като характеристики от оригинала за неспециалистите и между тях да е поставена отличаваща маркировка.