Костадин Шанков: Да застанем зад добрите идеи за Пловдив

В ОбС трябва да се чува гласът на всички съсловни организации, категоричен е Костадин Шанков, кандидат за общински съветник от коалиция ПЛОВДИВ УТРЕ

- Господин Шанков, защо успял човек като Вас, развиващ бизнес повече от 10 години и управляващ няколко фирми, иска да инвестира сили и енергия в Общинския съвет?
- Трибуната на Общинския съвет е достатъчно висока, за да ме чуе всеки. От нея мога дори да крещя, ако се налага, за да защитя интересите на своите съграждани.
Не искам да се примиря с факта, че за изминалите години няма общински съветник, който да е дал коректен отчет за свършената от него работа. Свидетели сме единствено на бутафорни изказвания. За да има полза от работата на ОбС, са необходими срещи и разговори с обществеността в града. Общинският съветник трябва да е диалогичен.
- Каква роля има характерът в ОбС?
- Характерът е много важен не само в ОбС, но и по принцип, когато човек се занимава с политика. Дядо ми, който е на 86 години, казва, че политиката е мръсна работа, но той е от поколението, на което тази идея е била насаждана съзнателно. Границите, които ние си поставяме, са продиктувани от страха да бъдем различни. И на нас, и на нашите родители, е повтаряно многократно, че не бива да сме различни, напротив – трябва да сме част от пейзажа, от сивотата на ежедневието. Това не може да се нарече свободномислещ народ.
Не знам дали забелязвате, но младите хора в преобладаващата си част изобщо не се интересуват от политика, какво остава да се занимават с нея. Те смятат, че който се заеме с политика, не е чист човек. Много често ми задават въпроса: Защо си губиш времето с това, след като няма да успееш да промениш нищо? Винаги отговарям, че ако поне един от нас не започне да си блъска главата в стената, няма как другите да го последват и да съборим тази стена с общи усилия. Вероятно аз ще бъда един от тези, които първи ще си счупят главата, но но за да постигнеш нещо, трябва да се жертваш.
- И да дадеш пример на останалите...
- Примерът е нещо много двояко, тъй като ги има и тези, които, като си ударят веднъж главата, ще ги заболи и ще си тръгнат. Но тези хора просто в един момент ще покажат, че не са достойни за това, което са тръгнали да правят. Неслучайно Мойсей цели 40 години е прекарвал народа си през пустинята – за да може всички поколения, които помнят робството и са обременени от старото, да си отидат...
- Какви трябва да бъдат онези, които ще дойдат на тяхно място – конкретно в ОбС?
- Активните общински съветници трябва да работят с всички граждански и неправителствени организации, да знаят как да комуникират с хората и какво да направят за тях. Такива хора няма да се притеснят да излязат и да изложат както постиженията, така и неуспехите си. Точно такива хора сме ние от листата на коалиция ПЛОВДИВ УТРЕ. Най-голямата заблуда е, че е срамно да признаеш, че в нещо не си успял. Когато имаш добра идея, би могъл да обединиш в името на града дори и своите опоненти. Вярвам, че всички в ОбС милеят за Пловдив. Компромисът е знак за отговорност, когато става въпрос за вземане на управленски решения.
- Какво Ви е липсвало през тези години като подкрепа от местната власт към бизнеса?
- Сигурност. Всеки бизнес в Пловдив е пряко зависим от доходите на хората, от тяхното благосъстояние. А високите доходи идват тогава, когато бизнесът работи в прозрачна среда и може да прогнозира бъдещето си. Убеден съм, че няма собственик на фирма, който да не иска да даде на хората си високи заплати – казвам го като работодател. За мен не би имало нищо по-приятно от това да мога да осигуря по-висок стандарт на моите служители. Но това може да стане тогава, когато имам достатъчно обороти, за да си го позволя. Необходима е сериозна общинска политика за привличане и развитие на бизнеса. Когато имаме прозрачност в работата на общината с бизнеса, фирмите ще са сигурни в това, което ги очаква.
Най-висшата форма на сигурност е прозрачността. За жалост при нас тя липсва.
- Предвид факта, че след демокрацията Пловдив е имал предимно дясно управление, би трябвало да имаме стабилна основа, която само да надграждаме...
- Пловдив отдавна не е синята столица на България. Наблюдавайки управлението на няколко кмета, не виждам реализирана изцяло дясна политика. Като начало бих посочил недостатъчно добрия климат за инвестиции, който не дава добра основа за старт на бизнеса. Всички знаем, че в Пловдив са изпускани големи проекти, че сериозни инвеститори са бягали от града заради лакомията на управляващите. Съгласен съм, че има база за надграждане, но надграждането трябва да започне почти от основите. За да можем да надградим, базата трябва да бъде здрава и стабилна. В медицината казваме, че за да остане здрава тъкан, трябва да се изреже всичко гнило и болно. Това е, което трябва да се случи в Пловдив. Така тъканта ще оздравее и организмът да продължи да се развива. За целта имаме нужда и от помощта на самото гражданско общество, на съсловните организации, които трябва да участват активно в управлението на града, давайки идеи и контролирайки това, което се случва в самата община и отделните й звена.
- Българите наричаме страната си „държава на абсурдите“. А най-големите абсурди са в здравеопазването и образованието. Как ще се борите с тях на местно ниво?
- Не смятам, че абсурдите в Пловдив трябва да се делят на големи и малки. Вярвам, че справянето с тях е част от цялостното решение на проблемите в администрацията. Когато създадем креативен Общински съвет и поставим начело на общината креативен кмет, можем да говорим за решение на проблемите и за „деабсурдизация“. Политиките в здравеопазването, образованието или социалната дейност не могат да се разглеждат изолирано, тъй като всичко около нас е свързано – чрез некачествената комуникация, непрозрачността, безотговорността на определени кръгове. Разбирам, че един кмет не може да контролира всичко, но администрацията, която той назначава, би следвало да го прави. Когато администрацията е некачествена, това означава, че кметът не си подбира правилно кадрите. Да не говорим за това колко е раздута нашата общинска администрация през последните мандати, без да е налице ефект от това. Не можем да виним държавата. Държавата – това е една администрация, която бива назначавана от избирателите. Ние избираме нашите управници. И ако живеем в държава на абсурдите, то значи ние самите сме един абсурд. Не можем да се сърдим на никого за това, което се случва в нашия град, защото всеки от нас е гласувал за хората, които в момента ни управляват. Никой от нас не може да каже: Аз не съм гласувал, затова нямам вина. Напротив, и ти имаш вина, защото, щом не си гласувал, значи не те интересува кой те управлява. Значи си мълчалив застъпник на тези, които управляват. Всеки глас, всяко мнение, всяко изказване трябва да бъде чуто. Само тогава ще имаме реално работещо гражданско общество.
- Как да изградим доверие, за да тръгнем по пътя на това общество?
- Доверието се изгражда, когато сложиш открито картите на масата, без значение дали става дума за отношения между управници и народ, бизнесмени и подчинени, партньори и съдружници или членовете на едно семейството. Когато хората от самото начало са наясно кой е човекът срещу тях и какво може да свърши, когато го видят и пипнат, изложат проблемите си пред него и помолят за съдействие, когато има прозрачност в действията му, когато работи с гражданското общество, а не се крие от него, тогава ще има доверие между управници и граждани. Толкова повече, ако управникът лично им обясни в прав текст какво не е свършил и защо – с факти и данни, а не с клишетата, които сме свикнали да слушаме. Тогава хората ще имат доверие в човека, когото са избрали.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен