„Различен от кметовете, които е имало в Пловдив през последните 25 години!”. Този ще е краткият отговор какъв кмет на града ни ще е арх. Илко Николов. Той няма да е на партийна юзда, е лаконичното допълнение. „Всеки от останалите кандидат-кметове има своите положителни качества, мнозина са кадърни и свестни хора. Но всички те, според мен, имат един общ недостатък – свързани са с партийни централи. Без значение от какъв цвят са. Зависими са по партийна линия.”, обяснява отликата си от останалите притенденти за кметския стол съперникът им с бюлетина №15.

По думите му номинираните от съпартийците си в определени моменти ще бъдат заставяни да правят компромиси. „Нещо може да е добро за Пловдив и пловдивчани. Но щат-не щат, те ще направят това, което в случая ще е в интерес на тяхната партия, а не на гражданите. Ще постъпят според спуснатото им партийно решение, оправдавайки се: „Нямам друг избор, това искат от мен шефовете в София!”. И ще действат не според желанието си. Аз няма как да изпадна в такава ситуация – безпартиен съм”, допълва арх. Илко Николов. И уточнява:
„Не съм обвързан и с бизнес-кръгове, за да се съобразявам с техните интереси, вместо с това, което е в изгода на Пловдив и хората му. Вярно е, че съм в Бизнес екпертния съвет. Там обаче сме се събрали не по икономическите ни интереси. Всички ни свързва единствено една главна цел – като успели екперти да предлагаме идеи за развитието на Пловдив. Както се казва: „Сговорна експертна дружина, тепетата повдига!”. На подмятанията на негови съперници, че досега е бил във властта, отговаря така: „Преди четири години пловдивчани ме избраха за общински съветник. Въпреки че станах председател на Общинския съвет, в който бяха представени няколко партии, аз си останах такъв, какъвто си бях – експерт. И партийно необвързан. За мен нямаше значение коя партия е вносител на предложенията, които трябваше да представям за гласуване на сесиите.
Преценявах ги единствено по това дали са експертно обосновани преди това в съответните комисии, издържани ли са юридически.
И гласувах за тях според това доколко са в интерес на Пловдив. Успявах да парирам тези общински съветници, които опитваха да използват трибуната за партийни ежби. Нормално беше с кмета на общината да търсим заедно най-добрите варианти за развитието на града.”
Има славата на човек, който запазва самообладание при всякакви ситуации. Не се сдържа, обаче, при прояви на простащината. Особено на ярко изразената политическа простащина. „Опозицията в Общинския съвет беше слабичка. Издънки нямаше”, уточнява той.
Мечтата му е Пловдив да се сдобие с голям аквариум. Запалил се по тази идея преди 20 години. В Барселона видял такъв аквариум за първи път. Входната такса била 20 долара, много скъпо за онези години и не успял да го разгледа. След това, където и да отидел в Европа, винаги посещавал аквариумите – в Лондон, Виена, Брюксел, Париж, Истанбул. „Няма как да осъществя тази своя мечта засега. Това е много скъпо съоръжение, непосилно като инвестиция за Пловдив. Ще струва не по-малко от 20-30 милиона лева.”, прагматичен е Илко Николов.
На журналистически въпрос какъв човек е, отговаря лаконично: „Скромен, разумен, консенсунсен.” И допълва: „Кореняк пловдивчанин. професионалист, с добро потекло и образование.”.
Има две дъщери. Съжалява, че не са тръгнали по неговия път на архитект. По-малката – Петя, завършила миналата година право в СУ „Климен Охридски”. Останала да работи в нотариална кантора в София. Голямата Мира пък е завършила кинематография в известен колеж в Щатите с президентска стипендия. От осем години живее и работи в Лондон като фотограф на свободна практика, въпреки че й предложили работа в Холивуд. Смята, че тя прилича на него – спокойна, разсъдлива. Докато малката е по-емоционална, наблюдателна и аналитична. И повече прилича на майка си. Събират се заедно пет пъти в годината – през лятото, на Коледа, зимата в България и веднъж в Лондон. „От две години им говоря, че е време да се омъжат”, признава бащиния си кахър. Те обаче отвръщали, че още им е рано, давайки му да разбере, че са самостоятелни и не искат да им се бърка в плановете за личен живот. А той си мечтае зетьовете да приличат на него – улегнали, сериозни, стабилни.
Преди две години го сполетява огромно нещастие – загуби съпругата си Райка. Жестока болест му я отне. „Всичко бях готов да дам, за да я спася! Опитах се да преобърна света, за да не я загубя. Уж започна да се подобрява, но...”, не крие насълзените си очи Илко Николов. За Райка казва, че човек осъзнава какво е имал, чак когато го загуби. С нея били състуденти. Успял да я накара да изостави родната София и да се заживее с него в Пловдив. Единствените им караници били на професионална основа – той имал едно мнение, тя друго, всеки държал на своето. Обичали заедно да пътуват. Най-силни емоции имали в Тайланд. „Само аз си знам колко сили ми струваше да се държа, след като Райка си отиде. Стисках зъби, преглъщах сълзите, не исках хората да ме виждат как страдам!”, казва Илко Николов. Потушава липсата й, затрупвайки се с работа. „Щастлив съм, че професията ми е и хоби. Ако ми е надута главата, започвам да си чертая нещо, свързано със занаята ми!”, признава той.
„Навремето участвах в състезания по баскетбол”, обяснява визията си на баскетболист. Смята се за топ скиор. С щерките се спускат по пистите на Пампорово. Те са факирки със сноуборда. Хвали се, че миналата година при спускане е достигнал върховите 91,4 км в час по Черната писта. По подводния спорт пък се запалил случайно. Подарили му преди 4-5 години за рождения ден харпун. Той си купил шнорхел, след това се екипирал с всичко необходимо за подводното гмуркане. Ще запомни случката в Тайланд, когато на 17 м дълбочина получил паническа атака, след като уредът му показал, че му остава много малко въздух. Запален ловджия е. Не стреля, обаче, за трофеи. Смята, че по-жестоко е убийството на животни във фермите. Най-често е с ловната дружинка от село Златосел в Средна гора. „С два изстрела гътнах два глигана наведнъж!”, твърди той.
Преди три години прекъснал заниманията по тенис. Отскоро пак е хванал ракетата. Два пъти седмично е на корта. Става все по-добър. Засега не бил във форма да играе срещу Гришо, шегува се. Смята, обаче, че може да премери сили с топ ракетата ни сред политиците – със самия Бойко Борисов. „Няма да ми се опъне! Ама нека първо да минат изборите!”, уверен е в себе си кандидат-кметът с бюлетина № 15. Допълвайки: „Аз съм експерт. Там ми е силата. Като кмет-експерт мога да предложа нещо ново и различно за Пловдив”.

Пловдив е най-старият жив град в Европа. Искам да сме горди, че живеем в Европейската столица на културата. Ако обичате Пловдив, ако искате вие да решавате какъв ще бъде ПЛОВДИВ УТРЕ, гласувайте! Гласувайте със сърце, с № 15, за кмет, за районни кметове и общински съветници от коалиция ПЛОВДИВ УТРЕ, защото гласувате за своето бъдеще!