Историята няма да е задължителна във втория гимназиален етап, увеличават часовете по български език в 12-и клас.

Първолаците ще учат една седмица повече през учебната година (общо 32), а учениците от 4-и и 7-и клас 2 седмици повече (общо съответно 34 и 36). Така децата в първи клас ще завършват не както досега на 24 май, а на 31 май.

Това предвижда проектонаредбата за учебния план, публикувана за обсъждане на сайта на министерството на образованието.

Няколко дни по-рано (в петък) от ведомството на проф. Тодор Танев обявиха идеята си от 1-и до 4-и клас да се учи 34 седмици, от 5-и до 11-и - 36 седмици, а само за 12-и клас да останат 31.

Причината от министерството да отстъпят от първоначалното си предложение е недоволството на начални учители, които отказват да работят още 3 седмици в годината

Не били съгласни и синдикатите, и работодателите.

Мотивът за първоначалната идея на МОН за увеличаване на учебната година на учениците от 1-и до 8-и клас е наваксване спрямо останалите европейски държави. “Ще преодолеем обстоятелството, че нашите деца имат най-кратки учебни занятия. Ще дадем шанс да бъдат достатъчно обгрижени в училище”, обясни тогава Ваня Кастрева, заместник-министър на образованието.

Тя дава пример с Финландия, където учебната година от 1-и до 9-и клас е 38 учебни седмици

“Дискутирахме увеличението на учебната година в отрасловия съвет. Особено в 4-и и 7-и клас във връзка с външното оценяване. Така ще има повече възможности учителите да обърнат внимание на децата за затвърждаването на наученото”, коментира Янка Такева, лидер на Синдиката на българските учители към КНСБ. Според нея зад първоначалната идея за драстичното удължаване на учебната година заставали родители.

“Ако гледаме децата от Коледа до Коледа, ще бъдат най-щастливи. Ние, синдикатите, също не искаме голямо удължаване, защото не може да бъде обезпечено финансово”, коментира още Такева.

“Несъстоятелно е драстичното удължаване, първо, защото много се вдига нормативът.

Синдикатите: Родителите искат да гледаме децата им от Коледа до Коледа
МОН предлага ново решение: на училище не до 15 юни

Второ, защото финансово не е обезпечено. Трето, трябва да не познаваш психологията на малкото дете, за да предлагаш такива безумия. Има си психо-физически изисквания”, каза още лидерът на синдиката.

Според министерството на образованието новата концепция на учебните програми е свързана с търсене на ефективност на обучението. Затова се предвижда 60% от часовете да бъдат за

нови знания, а останалите за упражнения. Това е една реална стъпка за олекотяване на учебното съдържание, обясняват от министерството на образованието. Промяната в учебния план предвижда и корекция в броя на часовете по някои предмети, както и прибавяне на нови. В началния курс в 3-и и 4-и клас се въвежда компютърно моделиране. Намалява се в началния етап физкултурата. Вместо трудово обучение пък се въвежда предприемачество в началния етап.

Историята вече няма да е задължителна във втория гимназиален етап. Досега е имало часове в 11-и клас. Българският език пък е с повече часове в 12-и клас. Сега в 12-и клас няма часове по математика, а вече са предвидени. В основната степен учебните предмети, изучавани в задължителните часове, както и разпределението на учебното време между тях по класове и етапи, са едни и същи за всички видове училища и се определят с рамков учебен план. Според него български език и литература се учи 910 часа от 1-и до 4-и клас. Математика е 262 часа.

Всяко училище ще има възможност да създаде свой учебен план според насоката, в която се развива, както и в зависимост от професиите и профилите, които предлага, обясняват от министерството.

Учебните планове по новия документ влизат в сила за учениците, които през 2016/2017 г. постъпват в 1-и и 5-и клас, учениците, които през 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 постъпват в 1-и, 5-и и 8-и клас, както и учениците, които през 2020/2021 постъпват в 8-и клас.