България е снай-голям дял на извънбрачните раждания в целия ЕС

Българката първо ражда поне едно дете, а след това сключва брак с бащата. Това показва тенденцията в демографията на страната през 2014 г., става ясно от отчет на демографската стратегия, подготвен от вицепремиера по социалната политика и демографията Ивайло Калфин.

Първото раждане на българката вече е на възраст 26 години и 7 месеца. В сравнение с предходната 2013 г. това вече става с два месеца по-късно. Сключването на граждански брак пък се е изместило от възраст 27 години и 3 месеца през 2013 г. на 27 години и 5 месеца през 2014 г. Именно сравнението на тези два показателя дава основание на демографските специалисти от социалното министерство да твърдят, че има тенденция българките първо да раждат, а едва след това да се женят.

Незначително намаление на родените извънбрачни деца отчита демогафската статистика за 2014 г. Общият брой деца, които са родени извънбрачно, е 39 773, или 58,8% от всички родени през годината. Година по-рано са били 59,1%.

За 72,5% от извънбрачните деца обаче бащата е известен и според експертите от социалното министерство майката и бащата живеят заедно, но без да са сключили брак. Данните на социалното министерство показват, че в градовете без брак се раждат 55,9 на сто от децата, докато в селата техният дял е 67,8%. Най-много са извънбрачните деца в Ловешко, където делът им е 76,3%, следват Видин (75,4%) и Сливен (73,1%). Всъщност само в Благоевградско и Кърджалийско децата, родени без брак между майката и бащата, са под половината от всички - съответно 42 и 44,9%.

“Тенденцията на сравнително устойчивото нарастване на относителния дял на извънбрачните раждания е в съответствие с промяната от традиционния семеен модел за сключен граждански брак към свободно съжителство. Новият семеен модел променя и семейните отношения, и мястото и ролята на семейството в обществото в посока на намаляване на тяхната икономическа, социална и традиционно, ценностна тежест и значимост”, твърдят в отчета си експертите от социалното министерство. Според техните данни България е с най-голям дял на

извънбрачните раждания в целия ЕС. От другите страни членки най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в Естония - 58,4%, и Словения - 57,6%, а най-нисък - в Гърция - 7,6%.

Въпреки тези данни през 2014 г. в България е отчетено леко покачване на сключените бракове.

Женим се повече, издържаме по 15 г. заедно преди развода промени за 2014 г. ражда, после

се омъжва. Общо миналата година са сключени 24 596 граждански брака, или с 2653 повече спрямо 2013 г. Броят на разводите през 2014 г. пък е бил 10 584, или с 324 по-малко от 2013 г. Най-често българите се развеждат по взаимно съгласие заради несходство в характерите. Средно успяват да издържат в брак по 15 години и 1 месец.

Като положителна тенденция от социалното министерство отчитат, че нараства броят

на вторите и третите деца. През 2014 г. първи са били 51,34% от родените деца, а 48,41% са втори, което е увеличение с почти процент спрямо 2012 и 2013 г.Това е показателно за наличие на процес на ориентация към семеен модел с повече от едно дете, твърдят експертите на Калфин.

Като отрицателна тенденция обаче се отчита, че се увеличават недоносените бебета, т.е. родените с тегло под 2,5 кг. През 2014 г. такива са били 13,5% от новородените при 8,7% през 2012 г. и 9,0% през 2013 г.

Едно от обясненията на тези тенденции е именно нарастващата възраст за раждане на деца, като вече не е изключение дори жени над 40 г. възраст да раждат.

28 727 души са се изнесли от България през 2014 г., показват данните от демографския отчет. Това е увеличение с 8594 души спрямо 2013 г., се посочва от експертите в социалното министерство.

Над половината емигрирали от България са мъже. 55% от всички, които са избрали да живеят в чужбина, са на възраст 20-39 години, а 12,6% са под 20-годишни.

В България пък са се завърнали 26 615 българи, които са живеели зад граница. Тук обаче близо 1/5 от всички са на възраст над 60 години, а в работоспособната възраст между 20-39 години са 35,1% от завърналите се.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция (26,5%), Сирия (22,6%) и Руската федерация (15,2%), показват данните на социалното министерство.

Тенденция живеещите в градовете да се преселват в села отчита още социалното министерство при вътрешната миграция. В резултат на преселванията между градовете и селата населението на градовете е намаляло с 5017 души, респективно с толкова се е увеличило населението в селата, са записали експертите на социалното министерство в документа. Все пак 2 пъти повече са хората, които се местят от един в друг град, като най-желана дестинация остава София.

Всеки пети е над 65 г., децата са под 1/6 от населението. 1 440 329, или точно 20% от населението на България е било на възраст над 65 г. през 2014 г., показва отчетът на демографската стратегия за миналата година.

Като положително се отбелязва обаче увеличението с над 1% на дела на децата под 15-годишна възраст в населението на България. През 2014 г. децата са били 998 196, или 13,9% от общия брой на населението. Това обаче е под 1/6 от населението на страната.

Най-много деца има в областите Сливен и Бургас - съответно 18%, и 15,2% от населението на областта. Общо в 16 области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в област Габрово - 11,3%, Смолян - 11,5%, Перник - 11,8%, и Кюстендил - 11,9%.

Към 31 декември 2014 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 51,2%, отчитат от социалното министерство. Това означава, че на всяко дете или пенсионер на 65 г. се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2013 г. този коефициент е бил съответно 44,5 и 50%.

Заради остаряването на населението се повишава и средната възраст, която през 2014 г. е достигнала 43 години и 2 месеца. Това е увеличение с 3 години спрямо 2001 г. и с 2 години спрямо 2005 г.

Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42,1 години, а в селата - 46 години, отчита социалното министерство