Един пластичен и картинен разказ, почерпил от красотата и духовното достойнство на Родината

Първата ни балетна трупа открива тази вечер своя сезон с родна премиера - "Българска токата" по музика на Васил Казанджиев и Димитър Ненов на сцената на Софийска опера.

Преди време художественият ръководител на балета Сара-Нора Кръстева се обръща към големия наш композитор акад. Васил Казанджиев и го моли да й предложи своя музика за българска балетна постановка. Класикът я насочва към произведенията си : "Картини от България" ("Рилският манастир", "Гайди", "Полегнала е Тодора", "Кукерски танц"), "Дивертименто" и "Токата", а също така и "Скици" и "Токата" от Димитър Ненов. Така музикалната част е решена.

Кръстева се спира на един от елитните ни хореографи - Мила Искренова и я кани да постави балет по музиката на двамата композитори. А тя, оказва се, отдавна желае да направи постановка по творби от български композитори.

Хореографката приема истинско предизвикателство. Ясно й е, че няма да се опира на определено съдържание - литературен разказ, сценарий или либрето. Тя тръгва от музиката на Казанджиев и Ненов, която вибрира в душата й, във въздуха, в цялата атмосфера около нея. Мила я възприема като цветни петна на сцената и чрез мултимедията представата става още по-ярка. Сред източниците й на вдъхновение са "Картини от една изложба" на Мусоргски и "Пролетно тайнство" на Стравински. Като хореограф, тя винаги търси високата емоционалност и сливане с общността, но само общност, в която отделната личност може да намери себе си.

Сценографията, костюмите и визуалната среда, Мила поверява на Цвета Богданова - млад творец, но вече известен професионалист при оперни, балетни и театрални постановки, както и активен мултимедиен артист. Действието на балетния спектакъл протича сред атмосфера от природните красоти на България и стари архивни снимки, носещи внушението за родова памет и българско самосъзнание.

Така се ражда "Българска токата" - танцово-пластичен и картинен разказ за България, който черпи сили и вдъхновение от нейната красота и духовно достойнство. Отделните части осмислят различни черти от националната митология, обичаи и бит, предлагат оригинални интерпретации на значими превратности в живота на българите. Сценичното действие тълкува музиката със средствата на съвременния танц и така изгражда пъстрия, ярък и противоречив образ на българската душевност.

Едно вълнуващо пътешествие през времената и пространствата на българите, през традициите, образите и провокациите на родовата ни памет. Пътешествие към другия до нас, но и нашата среща със самите себе си в търсена на автентичност, емоционална неподправеност и свобода.

TOCCATA, произхожда от италианското toccare "да докосна" и означава " ДОКОСНАТА ", пояснява Мила - самата тя "докосната" с креативност, чувствителност, интелигентност и талант. И разказва как неравноделният ритъм на клепалото в Рилския манастир "е вграден" в спектакъла - в "Токата" от Димитър Ненов, с която постановката завършва. При посещение в Рилския манастир, една сутринт Диминър Ненов чува как бие клепалото на манастира и тогава записва ритъма му върху кутия от цигари "Слънце'. Така ритъмът на клепалото дава основата за написването на уникалната му "Токата", която остава като рядък бисер в съкровищницата на българската музика. Бисер, чиято прелест разкрива спектакълът на Мила Искренова и Цвета Богданова, с литературен консултат Марин Бодаков.

Втората премиера е на 15 ноември в Операта.