Въвежда се "мълчаливо съгласие" в Закона за културното наследство

Без съществена съпротива Комисията по култура в парламента прие на първо четене поправки в Закона за културното наследство, с които Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) вече ще може да бъде заобиколен при инвестиционни намерения и намеса в паметници на културата,пише dnevnik.bg.

Текстовете - внесени от депутати от повечето парламентарни сили, начело с Красимир Велчев от ГЕРБ, предвиждат необходимата оценка да може да се извършва и от експерти, назначени на щат в общините.

Липсата на становище - както в случая с "преизграждането" на Къщата с ягодите, ще се смята за "мълчаливо съгласие". Така градовете сами ще одобряват допустимите намеси, които могат да им донесат милиони евро за консервация и реставрация по европроекти - нещо, което отваря широко вратата за произвол.

Да променим закона, а не НИНКН

Такава е логиката на вносителите, изказана директно от депутата от Реформаторския блок Иван Иванов. Досега всяка намеса задължително минаваше през становище на експертите от НИНКН, макар и Министерството на културата да можеше да го пренебрегне. Щатът на института обаче в последните години бе многократно смаляван и в момента около 50 души трябва да обслужват между 3000 и 5000 преписки на година. Решенията логично се бавят - поради което общините искат да поемат контрола в свои ръце и да "децентрализират" процеса. Законопроектът просто щял "да отпуши" процедурите до преустройството на Института. Самото Министерство пък прие с готовност ограничаването на подопечната му институция.

"Институтът е като "Къщата с ягодите" - нито искат да направят конструкцията да не падне,

нито да разрешат да я ремонтираме", каза в залата зам.-министърът и археолог доц. Бони Петрунова, въпреки че вече година не организира конкурс за смяна на спорната и.д. директорка на института Даниела Джуркова, нито огласява резултати от проверката й за нарушения от миналата есен. "Това е един административен Франкенщайн, нямам никакви правомощия да ги накажа за забавяне," оплака се Петрунова и допълни, че имала и план за реформа на НИНКН, но сега не било време да се обсъжда.

Петрунова и Тодор Чобанов, в качеството му на представител на Сдружението на общините, се изказаха единствено срещу идеята за мълчаливото съгласие. Чобанов предложи и новите експертни съвети да са не на общинско, а регионално ниво. Според двамата конфликт на интереси няма, тъй като финалното решение отново ще бъде на Министерството на културата. А то и досега можеше да не се съобрази становището на НИНКН - както в случаите с Ларгото и Къщата с ягодите.

Първи и "горещо за" новото решение се изказа дошлият на обсъждането директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, който обяви, че се блазни, че публичните му изяви са повлияли на авторите на законопроекта. "Това ако стане, ще улесни много работата върху, да го речем, реставрацията, възстановяването на паметниците на културно-историческото наследство, която сега недопустимо се забавя," коментира той, а по-нататък предложи архитекти като Юлий Фърков (авторът на проекта с арките за Ларгото) и Пламен Цанев (автор на плана за издигане на двореца на Асеневци върху хълма Трапезица) да станат оценяващи към общините. "Те при това живеят при паметниците, познават ги отлично, за разлика от служителите на НИПК (старото име на НИНКН - бел. ред), които нямат пари да пътуват", допълни той, макар по-рано да заяви, че корупционната им тарифа била публична тайна.

Условия за местен лобизъм, корупция, самоуправство, умишлено забавяне на процедури и в крайна сметка - унищожаване на паметници на културата. Такива опасности видяха от групата на БСП - Лява България в законопроекта, който единствени не подкрепиха, а гласуваха "въздържали се". Те цитираха позицията на министерството на финансите, според която общините нямат средства да назначат 4-5 души квалифициран персонал. В края на краищата, с 12 гласа "за" и с уговорки за ревизия на мълчаливото съгласие между четенията, останалите присъстващи пратиха поправките в пленарна зала. Разглеждането им ще трябва да стане "бързичко", до три седмици, припомни им председателката на комисията Полина Карастоянова, защото върви с други поправки в ЗКН, изисквани от ЕС.