Очакваният БВП за 2016-та ще намалее драстично - с 2,3%, изчисляват от БСК

Българската стопанска камара не приема предложението за увеличаване на размера на основния платен годишен отпуск от 20 на 25 дни, категорични са от работодателската организация. Преди дни депутатът Георги Кадиев внесе в парламента законопроект за подобни промени, който срещна одобрението на синдикатите. В мотивите се посочва, че над половината българи страдат от стрес на работното място.

Според работодателите предложението се нуждае от задълбочен предварителен експертен анализ и дебат. В съответствие с действащите изисквания, законопроектът следва да бъде придружен от оценка на въздействието, включително на допълнителното натоварване на предприятията от частния сектор и на публичните разходи в бюджетната сфера, заявяват от БСК.

Действащият минимален брой почивни дни в страната понастоящем е 32 дни (основен платен годишен отпуск и официални празнични почивни дни), като не се отчитат промени, дължащи се на частично припокриване със седмичните почивни дни в отделните календарни години. Според анализ, цитиран от бизнеса, по действащ минимален брой почивни дни страната ни изпреварва редица държави с напреднало икономическо и социално развитие и с високо равнище на конкурентоспособност. По този показател България е напълно сравнима със страни като Полша, Чехия, Хърватия, Италия, Германия, Русия, Сърбия. Същевременно, изпреварваме страни с висококонкурентна икономика като Великобритания - 28 дни, Холандия, Турция и Норвегия - 27 дни, Израел и Канада 19-20 дни, и много други.

Мотивите към законопроекта изцяло пренебрегват възможностите по Кодекса на труда за ползване на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки (не по-малко от 5 работни дни), както и за работа при ненормиран работен ден (не по-малко от 5 работни дни), смятат от БСК. От там припомнят преференциалните условия за широк кръг осигурени лица за ранно пенсиониране (над 170 хил. души), за намалено работно време и други специфични мерки за противодействие на стреса на работното място и на рисковете от професионални заболявания.

Следва да се отчете обстоятелството, че с действащите колективни трудови договори със значителен секторен и фирмен обхват са договорени допълнителен брой почивни дни към основния годишен отпуск - енергетика, добивна индустрия, металургия и др. В тази връзка, предложението ограничава ролята на колективното трудово договаряне, като залага на административно нормативния подход, вместо на определяне на специфични допълнителни трудови права по пътя на социалния диалог на фирмено и браншово равнище, обясняват от БСК.

Ако бъде прието предложението, общият брой календарни работни дни и календарен фонд съвкупно работно време ще бъде намален от около 220 на 215 работни дни. При други равни условия това ще доведе до драстично намаление от приблизително 2,3% на очаквания БВП за 2016 г. (над 2 млрд. лв.) и на бюджетните приходи по проекта на бюджета с около 700 млн. лв. Приблизително в същия размер от 2,3% ще бъде влошена производителността на труда, а съвкупният показател, характеризиращ общата конкурентост на труда - т.нар. единични разходи на труд (unit labor cost), ще отбележи намаление от около 5%, пресмятат от БСК.

Според бизнеса предложението е популистко и работодателите настояват то да бъде оттеглено от Кадиев или отхвърлено от депутатите при обсъждането.