ВУЗ-овете удариха тавана в приема на студенти

Университетите почти стигнаха тавана си в приема на студенти. Огромен процент от завършващите средно образование - почти 80 на сто, успяват да влязат в университет и въпреки това повечето вузове у нас не могат да запълнят капацитета си,пише в. "Сега". Демографската криза, огромният брой заминаващи в чужбина студенти и многото висши учебни заведения у нас създават все по-неблагоприятна картина на висшето образование в България. Това показва анализът на данните за броя на завършващите средно образование, броя на първокурсниците и заминаващите в чужбина, предоставени на "Сега" от просветното министерство.

Ефектът на демографската криза отдавна е видим в системата на висшето образование. Броят на завършващите средно образование, т.е. на потенциалните студенти, се е стопил с над една пета през последните 5 години. Ако през учебната 2010/2011 г. у нас е имало 68 000 дванадесетокласници, през 2011/2012 г. те намаляват до 65 000, през 2012/2013 - до 62 000, за да достигнат през миналата 2014/2015 едва 58 654 души.

Проблемът с намаляващите ученици се задълбочава и заради все по-големия брой на заминаващите в чужбина. Броят на зрелостниците, които заминават да учат зад граница, се е увеличил през изминалите две години с близо 2000. За цялата 2013 г. издадените от МОН удостоверения апостил на документи за средно образование, с които се легализират дипломите, са били 7150. Година по-късно, през 2014 г., броят им нараства до 9037. За тази година все още не е ясен окончателният брой на легализираните дипломи, но само до края на септември т.г. в просветното ведомство са постъпили 7703 заявления за заверка на документи, издадени от родни средни училища. Очакванията са броят да надвиши миналогодишния.

Все по-голям става и броят на дванадесетокласниците, които получават двойки на матурите и следователно отпадат поне за въпросната година от възможността за следване в университет. Тази година например слабите оценки на държавните зрелостни изпити по български и литература и математика бяха малко над 8000 при 6442 през миналата година. Отделно от това не всички завършили се явяват на матура. На тазгодишната майска сесия например от 58 000 души на държавни изпити се явиха около 52 000 зрелостници. Ако от тази бройка извадим 8-те хиляди двойки и близо 8-те хиляди заминаващи в чужбина, кандидатите за вуз стават 36 000. При 28 000 приети първокурсници през 2014/2015 г. това означава, че близо 80% от кандидатстващите в университет на практика са приети да следват. Т.е. випускът е максимално обхванат, достъпът няма накъде повече да се разширява, тъй като университетите са постигнали почти максималния си капацитет. Подобни са и данните за миналата година.

Показателни са и данните за броя на първокурсниците, които намаляват с всяка изминала година - ако през 2011 г. 19-годишните студенти, приети в 1-ви курс, са били 32 000, през 2014/2015 г. броят им се свива до 28 150.

На този фон обаче има все по-разрастваща се система от вузове - преди месеци например още 4 колежа бяха преобразувани в университети, които освен това непрекъснато увеличават план-приема си. За учебната 2015/2016 г. например са одобрени 74 000 бройки за всички студенти в университетите у нас, докато през 2013/2014 г. са били 57 000. По-високият прием е учудващ, тъй като вузовете реално не могат да запълнят капацитета си. За 2014/2015 г. неизпълнението на приема е в рамките на 12 010 студенти.

Проблемите във висшето образование бяха остро разкритикувани от група университетски преподаватели в навечерието на академичната 2015/2016 г., които излязоха с отворено писмо. Според тях системата е в "неконтролируем упадък", а държавата недооценява "дълбочината на кризисните явления и неотложността на мерките, които следва да се предприемат". В писмото преподавателите посочват и най-спешните според тях мерки - окрупняване на университетите, усъвършенстване на следакредитационния контрол, освобождаване на преподавателите, които не са положили конкурсен изпит и не са станали доктори в указаните срокове, определяне на лимити за броя студенти, приемани по държавна поръчка, и др.

 ЦЕЛИ

Странно изглежда и поставената от ЕС цел до 2020 г. делът на завършилите висше образование лица между 30 и 34 години да стигне 36%. От МОН посочват куп планирани мерки - разширяване на достъпа до висше образование чрез различни форми на учене през целия живот и електронни форми за дистанционно обучение, усъвършенстване на модела за кредитиране на студенти и докторанти и на приема във вузовете, повишаване качеството на висшето образование, целево финансиране на стратегически за страната направления, усъвършенстване на акредитационния модел и рейтинговата система на висшите училища, диференциране на финансирането според качеството и реализацията на завършилите във всяко професионално направление, реформиране на учебните програми и учебното съдържание, стимулиране на интернационализацията на академичните програми и др. Всичко това обаче е насочено по-скоро към тези, на които предстои да завършат средно образование, а за да се постигне въпросната цел, мерките трябва да са насочени към тези, които сега са между 26 и 30 години и вече са минали традиционните години за следване.