Р53 има ключово значение за предпазването от болестта

През 1977 г. проф. Ричард Пето от Оксфорд обръща внимание на един смайващ факт: “Ние, хората, би трябвало да страдаме от рак много повече от мишките, а не е така.”
Аргументът му е подкупващо прост. При всяко деление на клетката има малък шанс да настъпи мутация и растежът на новата клетка да се ускори. След няколко такива мутации клетките се превръщат в ракови.

От друга страна, колкото по-голям е един организъм, толкова повече са клетките му. А и колкото по-дълго живее, толкова повече пъти се делят те. При хората има
10 000 пъти повече клетъчни деления, отколкото при мишките
Следователно при нас, хората, ракът би трябвало да е статистически 10 000 пъти по-често явление, но не е. Рискът от рак за човека и за мишката е еднакъв, пресметнат според продължителността на живота им.

Така през 1977 г. науката се изправя пред нова загадка, която получава името Парадокс на Пето. Блъскайки главите си над нея, учените развиха теория, че големите и дълголетни животни би трябвало да имат някакви допълнителни средства за борба с рака. А най-големите и най-дълголетните би трябвало да имат и най-богат противораков арсенал. Иначе просто биха изчезнали като видове, и то отдавна.

Следвайки тази логика, Джошуа Шифмън, онколог от Университета на Юта, се насочва към слоновете - най-големите сухоземни бозайници. И се натъква на една наистина слонска мистерия.

“Всяко слонче би трябвало да умира от рак на дебелото черво още на 3-годишна възраст”, пресмята д-р Шифмън. Вместо това слоновете са най-дълголетните бозайници и освен това имат незначително малък процент случаи на рак. Чрез специални белтъци те убиват туморните клетки, пише ученият в списанието на Американската медицинска асоциация.

Сведенията за това, от какво умират слоновете, са доста оскъдни. Но екипът на Шифмън се заровил в архива на зоопарка в Сан Диего. Оказва се, че там има данни за некропсии на негови питомци, сред които и слонове. Друг извор на сведения била “Енциклопедия на слона”, в която също има архив с причините за смъртта на голям брой слонове, дресирани за цирка или обитатели на зоопаркове.

Така се събрали данни за причините за смъртта на общо 644 слона. Въз основа на тях е изчислено, че от рак умират под 4% от слоновете, докато при хората този дял е между 11 и 25%. Разликата става още по-смайваща предвид на факта, че слонът е стотици пъти по-тежък от човека и неговата клетъчна маса е несъизмеримо по-голяма.

Анализът на кръвни проби позволява на д-р Шифмън да разгадае Парадокса на Пето. Оказва се, че слоновете имат допълнителни копия на ген, който засича проблеми в клетките. Африканските например имат по 20 копия на гена p53 от всеки родител. Хората наследяват само по едно копие от този ген от всеки родител.

P53 е много стар ген, наличен при всички многоклетъчни. Той отговаря за синтеза на един белтък, чрез който се извършва мониторинг на всяка клетка за евентуални повреди в нейната ДНК. В някои случаи белтъкът стартира механизъм за ремонт на дефекта. В други блокира по-нататъшното деление на клетката, докато ремонтът й не приключи. Случва се обаче и друго - р53 сякаш преценява, че клетката е безнадеждно увредена, и стартира процес, наречен апоптоза (самоубийство на клетката).

Р53 има ключово значение за предпазването от рак

и се сочи като емблематичен пример за тумор-супресорен ген. Колко важен е този ген, става ясно, ако се види какво се случва с хората с вроден дефект именно на р53. Те страдат от т.нар. Синдром на Ли-Фромели. При тях рискът да развият тумор е почти 100% и те се разболяват от рак още като деца. Освен това до смъртта си развиват няколко вида рак.

Друг изследователски екип - на д-р Винсънт Линч, биолог от Чикагския университет, също тръгва по “слонската диря”, за да обясни Парадокса на Пето. Той също открива 20-те двойки на р53, но поема в друга посока. Като сравнява запазена ДНК във вкаменелости на прародителите на днешния слон, д-р Линч проследява еволюцията на р53. Екипът му изследва останки от космати мамути и от мастодонти и открива, че малките предтечи на слона са имали само по една двойка копия от р53, тоест като хората и другите бозайници. Но колкото по-големи стават те, толкова повече расте броят на копията р53.

“Това се е случило само при вида слонове”, пише д-р Линч в сп. “Илайф”.

За да разберат как действат копията на р53 срещу рака, и двата екипа направили експерименти със слонски клетки, като ги изложили на радиация, уврежда...

"24 часа"