Богата е на мастни киселини, сурова и с малко чесън става лекарство

"Пие ракия, пуши цигари, яде сланина и не желае да има хранителни навици! Трябва ли други да му плащат скъпото лечение?!", възмути се преди ден премиерът Бойко Борисов на здравна конференцията. Че пиенето и пушенето са порок - спор в медицината няма. Но колко голям грях е да хапваш сланинка? "Стандарт" потърси отговорите от диетолога и член на Eвропейската академия на науките по хранене доц. Светослав Ханджиев и проучванията на изследователите.

Българинът обича сланинка. Тя е чисто славянски продукт и традиционен деликатес, който слагаме на трапезата, щом застуди. Мнозина обаче я хапваме гузни, обсебени от мисълта колко вредна за здравето и талията ни е. Та нали в 100 г от нея има цели 770 ккал! Оказва се обаче, че сланинката не само не е толкова вредна, а дори ще излезе полезна. Разковничето, разбира се, и тук е в дозата. Диетолозите са категорични, че макар да е полезна, не трябва да похапваме повече от 30 г дневно. Доскоро битуваше мнението, че сланината е опасна за сърцето, повишава нивото на лошия холестерол. И съответно - опасността от

хипертония, инфаркт и инсулт

Днес обаче науката признава, че готвенето със свинска мас и консумирането на сурова сланина има своето съществено значение за снабдяването на организма ни с редица полезни витамини, минерали и полиненаситени мастни киселини. Крехкият и блажен деликатес си е цяла витаминозна бомба, тъй като съдържа витамините А, В1, В2, В3, В6, В12, D и Е. Богата е и на минералите калций, магнезий, цинк, желязо, фосфор и селен. Най-ценен е селенът, защото укрепва имунната система, има антиканцерогенно действие и почиства черния дроб. Сланината има ценни мастни киселини: полиненаситените алфа линоленова (омега 3) и линолова (омега 6), мононенаситената олеинова (омега 9), наситената палмитинова и др. Доказано е, че омега-3 мазнините в сланината спомагат за добрата работа на сърцето и мозъка.
Друга важна съставка е и арахидоновата киселина. Като съществен елемент на фосфолипидите, тя има

решаваща роля за неутрализирането на тихите убийци

- свободните радикали. На нея в голяма степен се дължи и способността за бързо възстановяване на организма след тежка физическа работа. Освен това тя ограничава отделянето на солна киселина в стомашно-чревния тракт, има съществена роля за покриването на лигавицата на стомаха със защитен слой, който я предпазва от повреди. Количеството на арахидонова киселина в сланината е цели 10 пъти по-голямо от това в кравето масло. Заради наличието на голямо количество лецитин, умерената консумация на тлъстият деликатес вдига и нивото на добрия холестерол и дори спомага за намаляването на лошия. Някои изследвания сочат, че сланината има роля и в профилактиката на някои видове тумори и извежда от организма тежки метали.

Смята се, че стимулира имунитета

което е особено ценно по време на вирусните епидемии в зимните и пролетните месеци и повишава общия тонус на организма. Ако похапваме сланинката с чесън пък, ще изчистим кръвоносните ни съдове от натрупаните плаки. Важно условие обаче е да я сервираме винаги сурова. Защото, като я препечем, може да е по-вкусна, но при топлинна обработка губи ценните си качества и дори става вредна за метаболизма ни.

Според диетолога доц. Светослав Хаджиев обаче не бива да се успокояваме, че сланината е едва ли не панацея. Умерени количества от нея може да консумират само напълно здравите хора и работещите тежък физически труд, смята специалистът. Те могат да си позволят малко безсолна сланинка 2 пъти седмично. "Тя доставя мастни киселини и мастноразтворими витамини на организма ни, но трябва

да се прави баланс между плюсовете и минусите й

посочва доц. Ханджиев. Той е категоричен, че има заболявания и състояния, при които консумацията на сланината е абсолютно забранена. "Забранява се при всички състояния, свързани със заболявания на жлъчния мехур, жлъчнокаменната болест, повишен кръвен холестерол, затлъстяване и наднормено тегло. Тя е тлъст продукт с много калории, а при тези състояния организмът не трябва да има богат енергиен прием", подчертава диетологът.