Минималната заплата и осигурителни прагове изстреляха разходите на работодателите на рекордно високо ниво в ЕС

Трудът в България поскъпва с рекордно за Европа ниво - със 7.4%. Зад скока обаче стои административно повишение на минималната заплата и осигурителния доход, а не съществен ръст в икономиката или съживяване на пазара на труда. Подобряване на двата показателя има, но с малко, а предстоящото след дни ново увеличение на минималната заплата и рекорден ръст на осигурителните прагове, може да го прекъсне бързо.
Увеличените от държавата разходи за труд се отразяват пряко на работодателите. Изследване на ИПИ от тази година показа, че всеки ръст на минималната заплата със 100 лв. води до съкращаването на между 5% и 16% от работните места. И ако мислите, че намесата на държавата спира до догодина, това не е така, защото за 2017 г. има предвиден общ ръст на осигуровките и отново завишаване на най-нископлатения труд. Прочитът на данните би бил съвсем различен, ако идваше от рязко снижаване на безработицата и от пазарно повишение на заплатите в частния сектор. Но такова, без живия засега IT, няма.
Първи в ЕС
Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че общите разходи на работодателите за един отработен час на служителите им са се увеличили със 7.4% през третото тримесечие на 2015 г. спрямо същия период на 2014 г. Това е най-високият растеж от четвъртото тримесечие на 2011 г. насам. В скока се включват както плащанията за възнаграждения, които са се покачили със 7.6%, така и други разходи – например за обезщетения, социалните и здравни осигуровки и данък върху социалните разходи, които са се повишили със 7.1%. С това продължава тенденцията за по-бърз ръст на разходите за труд в България в сравнение със средните за Европа стойности. Според данните на Евростат за тримесечието средното увеличение на номиналните разходи на работодателите за труд за всички 28 страни в ЕС е 1.8% на годишна база. България заема първо място заедно с Латвия в ЕС по най-висок ръст на разходите за труд за тримесечието, следвани от Румъния и Естония.
Причината за ръста от 7.4% за година е административното увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2015 г. Това означава, че след вдигането на минималната работна заплата от 380 до 420 лв. и на минималните осигурителни прагове със 7% от 1 януари 2016 г. разходите за труд на работодателите ще скочат още повече.
За сравнение, БВП (брутният вътрешен продукт) на отработен човекочас в България се е повишил едва с 2.9% през същото тримесечие на годишна база. С толкова се вдига и общият БВП на страната за периода. Това показва, че разходите на работодателите за труд се повишават много по-бързо от производителността на труда, както и от общия ръст на икономиката. Опасността е, че тези високи разходи ще се отразят на пазара на труда. В проучването за бизнес климата "Европейски икономически преглед 2016" на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) разходите за труд са поставени на второ място от участниците в анкетата като най-голяма пречка за бизнеса им. 28% от анкетираните се опасяват именно от повишаващите се административно минимални работни заплати и осигурителни прагове.
По сектори
Увеличението е с най-големи темпове точно в един от секторите с най-ниска средна работна заплата – административните дейности. Скокът от 20% на разходите за труд там за една година няма друго обяснение освен последователното вдигане на минималната заплата на 360 лв. през януари 2015 г. и на 380 лв. през юли 2015 г., както и повишаването на минималните осигурителни доходи в началото на 2015 г. Следващите два сектора, в които разходите за труд растат най-много, са културата, спортът и развлеченията, както и IT секторът. С най-малко увеличение са разходите за труд в сектора държавно управление и финансови и застрахователни услуги.
Има сектори, където разходите за заплати не се увеличават много, но плащанията за обезщетения и осигуровки се покачват по-бързо - например при производството на електричество скокът на годишна база на плащанията на осигуровки е 7.2% спрямо 4.1% за възнаграждения. Подобна е ситуацията и при държавното управление. Разходите за осигуровки намаляват единствено при финансовите и застрахователните дейности и то с 8.1%. При операциите с недвижими имоти пък положението е на другия полюс: заплатите растат по-бързо (с 11.6%) от другите разходи (с 4.2%).