Според него измененията в НК противоречат на принципа на правовата държава и дискриминират граждани на политически принцип

Главният прокурор Сотир Цацаров внесе искане в Конституционния съд за отмяна на измененията в Наказателния кодекс (НК) от края на септември, с които отпадна давността на престъпленията, извършени по политически причини от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г. В искането си (публикувано от портала "Правен свят") Цацаров посочва, че измененията не съответстват на принципите на равенство на гражданите пред закона, създават обратно действие за наказателни норми и дискриминират техните адресати на политически принцип. На първо място главният прокурор счита, че съставите на престъпленията против мира и човечеството – за които давност не съществува - са изчерпателно уредени в Конституцията. Следователно, създаването на допълнителни състави на престъпления, за които също не тече давност, е противоконституционно. В мотивите се посочва също, че кръгът на лицата, които са адресати на разпоредбите, е трудно да бъде определен, защото това налагало изследване на вътрешните документи на Българската комунистическа партия, чрез които те могат да бъдат идентифицирани. А и защото самата партия е функционирала под друго име в периода от 1944 до 1948 г. (името на БКП в този период е Българска работническа партия (комунисти) - бел. ред.).
"В противоречие на правната сигурност (едно от измеренията на принципа на правовата държава) е и създаването на уредба, която смесва материалноправни и процесуални институти по начин, затрудняващ или блокиращ прилагането им. До такъв ефект води нормата, която повелява, че изтеклите заради изтекла давност наказателни дела за престъпления се възобновяват с влизане в сила на закона", констатира Цацаров.
Измененията в Наказателния кодекс бяха внесени от ГЕРБ и Реформаторския блок в края на септември. Целта им беше да направи възможно поне част от отговорните за мъченията и убийствата в трудовите лагери, както и за възродителния процес, да бъдат изправени пред съда. От БСП пък обявиха законопроекта за "уродлив" и противоконституционен.
На практика приетите текстове са символични, тъй като те се обезсмислят от други разпоредби на Наказателния кодекс – че "за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му" и че ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, то се прилага този, който е най-благоприятен за дееца. Така дори висящите досъдебни производства да стигнат до съда, то за разследваните по тях дейци на БКП ще се прилага най-благоприятният вариант на НК.
И още едно искане - МВР да не може да настанява принудително в домове просяци и скитници
Главният прокурор внесе и второ искане за обявяване на противконституционност на законови разпоредби. Този път те се съдържат в Закона за МВР и се отнасят до възможността на полицията, след разрешение на прокурор, да настани принудително за 30-дневен срок лица, които водят скитнически начин на живот или се занимават с просия.
Според мотивите на искането тази разпоредба противоречи на разпоредби на международни договори, по които България е страна. "Тези норми не са съответни на чл. 5 т.1 б. "е" и т.4 от Конвенцията за защита правата и основните свободи (КЗПЧОС) и чл. 9 т.1 и т.4 от Международния пакт за граждански и политически права", смята Цацаров.
"По своите характеристики принудителното настаняване на посочените категории пълнолетни лица в съответни институции, без правото да ги напускат по собствена воля, се приравнява на лишаване от свобода по смисъла на КЗПЧОС. Нормата на чл. 95а от ЗМВР не само не включва съдебен контрол във фактическия състав по вземане на решението за настаняване, но и не предвижда каквато и да е форма на съдебен контрол относно законността на задържането през цялото му времетраене. Неосигуряването от вътрешното право на достъпно и ефикасно средство за атакуване пред съд на решението на административен орган за налагане на мярка, която носи белезите на лишаване от свобода, както и на основанията, тя да продължава до пределите на предвидения срок, води но нарушаване на правото по чл. 5 т.4 КЗПЧОС", се посочва още в аргументацията на Цацаров.
С тези две искания за противоконституционност, действията на главния прокурор пред Конституционния съд (КС) само през последните две седмици стават общо три. Преди две седмици Сотир Цацаров внесе в КС искане за обявяване на противконституционност на текстове от Закона за адвокатурата, които създават възможност за образуване на дисциплинарно производство срещу магистрати и държавни служители, които не оказват съдействия на адвоката при изпълнение на неговите задължения. В аргументите си главният прокурор посочи, че извършването на проверка (каквато може да бъде назначена от Висшия адвокатски съвет) е изцяло правомощие на прокуратурата и в този смисъл разпоредбите са противоконституционни. Интересното е, че тази възможност под една или друга форма е присъствала и в двата Закона за адвокатурата, които са действали след приемането на настоящата Конституция през 1991 г. През това време длъжността главен прокурор заемат четирима души, нито един от които не е сезирал КС с подобно искане. Бившият главен прокурор Борис Велчев пък в момента е председател на самия Конституционен съд. Самите разпоредби пък не засягат толкова самите адвокати, колкото гражданите, чиито интереси те представляват – защото създават възможност за ответна реакция при произвол от страна на администрацията, разследващите органи или съда.