На 24 декември отбелязваме Бъдни вечер. Нарича се още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.

Днес приключват и четиридесетдневните коледни пости, които започнаха на 15 ноември. Според някои народни вярвания Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, но съобщила за това на следващия ден. На трапезата на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Според обичая тя винаги се подрежда около огнището.

Ястията задължително трябва да са постни - сарми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав и вино. Броят на ястията задължително е нечетен: седем - колкото са дните на седмицата или девет - колкото месеца трае бременността на жените.

Всяко от ястията на трапезата има важна за българина символика. Обредните хлябове са три вида - посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни. Стопанката на дома произнася молитва, а след това се разчупва питата със сребърната пара.

Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на който се падне парата. Според обичая никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването, за да не избяга късметът. Вярва се, че след това идват починалите, за да похапнат.

Преди да се седне на масата или както е обичаят на земята, вечерята непременно трябва да бъде кадена. Това е обичай, при който най-възрастният мъж или жена в дома прекадява с тамян масата. След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и помещения в дома. Накрая излиза навън и минава през целия двор и обора. Според народното схващане с ритуала на каденето се прогонват злите и нечисти сили от дома.

Празничната атмосфера от Бъдни вечер се прелива в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание.