Избирайте ракията по бандерола, не по надписа „домашна“ на етикета, съветват специалистите

Домашната ракия съдържа двойно по-високи стойности на отровни алкохоли, естери на мастни киселини и алдехиди от най-евтината и долнопробна заводска ракия, сочи разследване на БНТ. Плашещите статистики бяха извадени в лабораторни условия, като на теста са подложени сляпо качествена домашна ракия и най-евтината възможна с бандерол, закупена от магазин. Разликите в стойностите на вредните за здравето алкохоли, които се съдържат в едната и в другата, са двойни и то в полза на купевшката. Експертите са категорични, че производството на ракия, дори от най-опитния пивовар, дори в домашни и най-идеални условия, пак крие много рискове.

„Ферментиралата при домашни условия среда е един потенциален източник за силно замърсяване на крайния продукт на ракията. Там ферментацията не е чиста, не се провежда само от дрожди, а е спонтанна, на базата на каквото стане“ – коментира проф. д-р инж. Марин Маринов - наложен експерт по технология на алкохолните напитки и спирта.

Същият преди време бе казал – и най-евтината заводска ракия е в пъти по-качествена от домашната. Тя обаче е част от народопсихологията и бита ни. Значително по-голям проблем обаче крие ракията, която се произвежда нелегално с търговска цел. Именно с такава се натровиха и почерниха по коледните празници жители на Якоруда. Случаят разбули духовете на тема домошарка и то не в нейна полза. След като в края на годината бе въведена промяна в закона, която забранява варенето на ракия след 31-ви декември до месец юли, редица казанджии скочиха на протести. Причината – това възпрепятства безконтролното изваряване на пърцуца от некачествени, изгнили плодове, компоти и всякакви други ферментиращи съставки, водещи до случая „Якоруда“. Отделно от това, затяга и контрола - който иска да вари междувременно, ще трябва да информира Агенция „Митници“, което ще извади редица незаконни производители на светло.

Експертите са категорични, че ракията, която най-често се изварява безконтролно в плашещо промишлени количества от такива заводи с цел продажба, е смъртоносна. Ако не бавно, то поне сигурно вреди сериозно на здравето ни. Интересно е какви биха показали резултатите от лабораторно изследване на пърцуца и легална ракия, стойностите на вредните съставки биха били поне четворни.

Въпреки, че от 1-ви януари не трябва да има работещи казани за изваряване, както гласят новите промени в закона, има редица съмнения, че хората, които правят незаконен бизнес с етикета „домашна ракия“ няма да спрат да работят. Въпреки, че в момента няма плодове, които да са годни за изваряване, в тяхната продукция по традиция ще влязат загнили плодове, мухлясали сладка, вкиснали компоти и какво ли още не, стига то да успее да ферментира, за да постигне градус. Вкусът и цветът също могат да бъдат нагодени, така че пиещите „благата“ отрова да кажат колко пивка и невероятна е тя, както определиха смъртоносната пърцуца самите пострадали в Якоруда.

За съжаление обаче има хора, собственици на така наречени Малки обекти за дестилация, които по закон трябва да притежават само по един казан с 500л вместимост, в който да изваряват ракията на гражданите, почитатели на домошарката. Значителна част от тези собственици, обаче, са истински находчиви бизнесмени. Те безнаказано и безконтролно държат по три, пет, дори десет такива обекти, в които има по над два, три казана. Те определено не изваряват по поръчка, а правят ракия с търговска цел, облекчени от строгия режим на легалните винпроми, макар реално да имат същия капацитет на производство. Именно те дължат на държавата 200 млн. лева годишно, които обаче отиват не за обновление на производствената база, модернизация, заплати или каквото и да е полезно за обществото, а в техния собствен джоб. Същите те, не спазват никакви изисквания за качество на ракията, която в последствие слагаме на масата си като „домашна“. В същото време искат целогодишно да варят, дестилират и смесват какво ли не, за да не секва печалбата.

Тя обаче не е реалният проблем за обществото ни, а здравето, върху което се посяга безнаказано. Именно заради печалбата не се спазват и елементарни процеси при ферментация, като например изхвърляне на първата и последната фракция. В първата е метиловият алкохол, който е най-лек и излиза първи с градус между 87 и 83. Висшите алкохоли пък излизат накрая, което прави последната фракция токсична. На всички обаче им се свиди да изхвърлят близо 12 процента от цялата продукция, която при тяхното масово производство би довела до сериозни финансови загуби, в името на обществото.