За най-достойни се смятат онези, които извървят Ел Камино пеш

Ел Камино или Пътят към Сантяго, наричан още Пътят на Яков, е мрежа от пътища, която тръгва от Франция и води до катедралата на испанския град Сантяго де Компостела, където се погребани останките на Свети Яков Заведеев. Най-известният поклоннически маршрут тръгва от намиращото се в Пиренеите френско село Сен Жан Пие-дьо-Пор и е с дължина от 800 км. Според преданието той е от най-древните, датира от повече от 10 века и минава под Млечния път, като отразява звездната енергия. Всъщност историческите пътища във Франция, по които поемат пилигримите, са няколко. Какво е да извървиш Ел Камино и кое може да те накара да го направиш? "Стандарт" се срещна с няколко души, приели това предизвикателство.

За най-достойни се смятат онези, които извървят Ел Камино пеш. Това са единствените истински поклонници, е казал някога писателят Данте Алигиери, който също като пилигрим е стигнал пеш до гроба на Яков. От векове Ел Камино е предизвикателство за безброй поклонници, които по различни причини предприемат духовното пътуване. Всеки, тръгнал по Камино, признава, че е усетил тоталната свобода, а ходенето пеш е разделило животът му на "преди" и "след".

73-годишният Луи Дюк от френското градче Олорон-Сент Мари е сред най-достойните. Изминал е разстоянието от близо 900 км от родния си град пеш. "Тогава бях на 62. Тръгнах сам на 29 август и пристигнах на 30 септември 2004 г.", спомня си той, като вълнението мигновено го завладява. "Живеех срещу катедралата, която се намира по пътя за Сантяго. Неведнъж съм виждал поклонниците и винаги съм имал желание да тръгна с тях. Спомням си, че един ден баща ми беше казал: "Ако бях по-млад, щях да тръгна и аз". Така, щом се пенсионирах, ми се отвори възможност и тръгнах разказва някогашният месар. И докато Луи Дюк е успял да измине Камино наведнъж, то днес повечето поклонници вървят по пътя на Яков в продължение на години, като минават разстоянието на части. Такъв е случаят на Жерар Плео-Варе и дъщерите му, които през 2014 г. правят един неуспешен опит да започнат поклонението, а година по-късно вече са изминали малка част. "Първия път тръгнахме, но се наложи да спрем, защото дъщеря ми се разболя. Миналата година опитът беше успешен, като тръгнахме отново от самото начало и за 8 дни извървяхме 200 км", спомня си 65-годишният Жерар. Пътуването им започва през септември миналата година и ще отнеме няколко години до края. "Тръгнахме от Везле. Базиликата там винаги ме е впечатлявала. Мотивирах се от факта, че тръгвам на поклонение с моите дъщери. Този път има духовна стойност", добавя той, като уточнява, че не е религиозен.

"Историческите пътища от Франция до Сантяго де Компостела са 4. Те започват от Везле, Арл, Тур и Пюи ан Веле, но можеш да тръгнеш отвсякъде", намесва се дъщеря му Виржини. От Везле разстоянието до гроба на Яков е около 1700 км. Поклонници обаче тръгват от Португалия, Великобритания, Холандия и Германия.

Разпознават по раниците, тояжките с кратунки и мидените черупки, които носят на вратовете си. На мидения медальон е изрисуван кръстът на св. Яков. Според преданието, първият поклонник, който трябвало да прекоси буен планински поток, получил свише указание за брод от подредени мидени черупки. Така те се превърнали в символ на Камино. "Най-важното е да си с удобни обувки. Най-гениалното пък е, че срещаш всякакви хора, тръгнали по различни причини. Има такива, които са сами. Други пък - с компания. Духовното търсене е в основата. Хората опитват да надминат себе си, подлагайки на физическото изпитание", казва от своя страна Стефани Плео-Варе. "Не бих казал, че ми е било трудно. Е, имало е и такива моменти, но като цяло беше истинско щастие. Неописуема емоция е да тръгнеш по този път, където срещаш хора, тръгнали по различни причини, но всички с ентусиазъм", твърди Луи Дюк. "Става дума за метафизика, за която не си даваш сметка в самото начало. Откъсваш се от съвременния свят, от ежедневните проблеми, от новините. Имаш една раница на гърба и си загърбил всичко материално. Тръгнах сам, но не съм се чувствал самотен", добавя той с още по-голямо вълнение и сблясък в очите.

"Това е предизвикателство, което приемаш, без никой да ти го е отправил. Не се състезаваш с никого, а е и чудесен повод да опознаеш страната си.

Не можеш да шмекеруваш. По някакъв начин се научаваш да цениш настоящето. Не знаеш дали следващия ден ще можеш да продължиш. Имаш време. Има хора, които тръгват с колело или автомобил, които не разбирам. Тогава не полагаш ти усилието", казва Виржини.

"Изминала съм част от Камино с велосипед. Струва ми се, че така физическото усилие е по-голямо", казва Ев, която е французойка, но живее в Барселона. Със съпруга си са тръгнали от френската част на Страната на баските. Не са планирали кога ще стигнат до края.

По пътя поклонниците нощуват в туристически спални, които предварително трябва да се резервират, или пък в частни домове. Пътят е много добре указан със стрелки и вероятността да се загубиш е минимална. Маршрутът преминава през над 1800 архитектурни и исторически обекта, които имат не само религиозно, но и светско значение. "По пътя хората те окуражават. "Никой не ни е сметнал за откачени. Има хора, които го правят по религиозни причини. В повечето случаи обаче това е духовно пътуване. Откъсваш се от съвременния живот, от стреса и откриваш простите неща в живота. Тръгваш с раница, която трябва да е лека. Съответно научаваш да се справяш с много малко неща", казва разпалено Стефани.

"Усетих тоталната свобода. Това пътуване ми донесе само радост, а и се убедих в някои ценности", казва Луи Дюк. И докато спомените от Камино ще продължават да го топлят, на Жерар и дъщерите му остават още 1500 км до целта. Тази година те ще продължат оттам, където са спрели. "И ще преживеем още много неща, които не могат да се преживеят всеки ден", казва с усмивка Жерар. "Бих искала да го измина наведнъж, но ще ми трябва много време. Убедих се в едно. Животът ми се дели на две - преди и след Камино", признава Виржини.