Веско Ганчев от Варненските момчета разкрива как се играе на 59 години в държавното първенство

За спорта възраст няма. Доказателство за това е варненецът Веселин Ганчев. Той е на 59 години, но това не му пречи през последните 7 лета да участва в държавното първенство по плажен футбол. Играе в отбора на Варненските момчета, като е един от създателите му.

Състезателите в него са от групичка ентусиасти, които от много години играят на пясъка всяка неделя, независимо дали е юлска жега или януарски студ.

Ганчев е роден на 12 септември 1956 г. във Варна, така че след няколко месеца ще бъде юбиляр.

Първият му спорт е водната топка. В басейна прекарва над 10 години. Бил е при много треньори, от които отличава покойния вече Иван Попов. „От него съм научил много за колективния спорт. Беше много добър педагог. В работата си бе всеотдаен, дори до маниакалност. Той първо ме научи на труд, и след това ме направи спортист. Тренирах водна топка, докато станах на 23 години. Не сме имали някакви сериозни успехи. Покрай този спорт се запалих и по плажния футбол, тъй като голяма част от тренировките бяха на пясъка – бягане, футбол. Там усетих тръпката на този спорт. Носеше ми по-голямо удоволствие от водната топка”, сподели пред „Народно дело Седмицата” Ганчев. Той признава, че рита и на асфалт, на общинските игрища, както и в зала, но на плажа му е най-добре. „Там се чувствам като риба във вода. На пясъка съм от 1970 г., дори малко по-рано, а активно ходя от 1975 г. Още тогава там си имаше традиция – ватерполисти, баскетболисти и други варненски спортисти да се събират и да играят футбол. Това беше всяка неделя. Вече покойният голям баскетболист и треньор Христо Борисов бе един от хората, които също бяха редовни. До ден-днешен играем всяка неделя. Навремето бяхме по-сериозни, играехме във виелица, в сняг. Крили сме се на завет в Евиния плаж, където си правихме игрището. Сега нещата малко се поизнежиха, но пак не пропускам. Сбирката в неделя е в 10 ч. В момента ходим около 20 човека на Южния плаж. Имаме дори хора, които са на по 70 години вече, но продължават да идват”, добавя ентусиастът.

През 2009 г. той и останалите от групичката, която рита, решават да се включат в държавното първенство по плажен футбол. Такова у нас се провежда от 2005-а, а отборите от морската столица са абсолютни хегемони през годините.

Кръщават клуба Варненските момчета и започват редовно да се пускат в шампионата, като досега имат и едно трето място. Освен тях, в града има още три тима – Одесос, Спартак и Вяра, надежда и любов. Именно под шапката на последния играе и Варненските момчета през последното лято. След регистрацията на клуба бате Веско прави две сгъваеми подвижни врати с размерите, на които се играе този спорт – 5,50 на 2,20 м. Слага им и мрежи. Така започва и нормален тренировъчен процес, тъй като преди това заниманията се провеждали на хандбални врати.

„Държавното първенство не е лошо по принцип, все пак спортът е атрактивен. За съжаление няма някакъв голям интерес, не събира много публика. Нашият футбол е доста силов, възможностите за техника са по-малки, теренът е тежък, трудно се изпълняват техническите упражнения. Но пък красотата е в задните ножици и други атрактивни удари и комбинации.

Нивото на плажния футбол у нас се вдига, без никакво съмнение. В началото беше доста ниско, а съдийството бе изключителен проблем. После смениха арбитрите, навлязоха по-млади. Известно време имаше по-голяма обективност и придържане към правилника от тяхна страна. След това според мен обаче се получи една деградация”, коментира 59-годишният спортист.

Той призна, че по-младите играчи се отнасят с респект към него, но понякога е имало и неуважение, което той отчита като нормално в днешно време.

В началото е играел редовно в мачовете, а в последните година-две прекарва на терена по-малко време. Изявява се в задната линия, тъй като е верен на максимата, че колективния спорт започва от добрата защита и за да победиш, първо трябва да се опазиш от гол.

Заканва се, че ако през лятото отново се пусне в държавното, ще играе с фланелка с №60, по случай предстоящия му юбилей.

Никога не е пипвал цигара

Веселин Ганчев не знае на какво точно се дължи спортното му дълголетие. От една страна признава, че водните спортове са едни от най-хубавите и полезни за здравето. Те развиват най-хармонично физиката. От друга пък смята, че при всеки човек нещата са индивидуални. „Просто аз съм си спортист”, категоричен е 59-годишният варненец. „Това ми е манталитет, тръпка и влечение. Аз не съм спирал да спортувам никога. Даже и през зимата, когато има по-малко футбол на пясъка, аз си правя кросове, карам колело. Преди ако не бягах един ден, нещо ме дърпаше отвътре, усещах някакво напрежение. За съжаление в последните години ме налегнаха и някои физически проблеми – със ставите, с кръста, с опорно-двигателния апарат, които са неприятни и не ми позволяват да участвам пълноценно така, както по-рано”, споделя бате Веско.

Цигари не е пушил никога, а алкохол пие, но умерено. Признава, че е майстор в правенето на домашно вино. Диети никога не е пазил, но напоследък се замисля какво яде, тъй като иска да редуцира теглото си.

Завършил е Електрофакултета в МЕИ във Варна през 1981 г., след което работи в радиозавода и пощите. От 1990 г. започва частен бизнес в търговията, с който се занимава допреди 2-3 години. В последните лета работи като спасител, а вече е такъв и през зимата на басейн „Делфини” в квартал „Младост”. Има съпруга и две дъщери.

Напоследък Ганчев се занимава и със земеделие на мястото си до „Журналист”. Разстоянието от дома си до там взима с колело. Всъщност той е запален велосипедист от 30 години, като признава, че почти не кара кола.

Когато е у дома, обича да гледа футбол, а най-много харесва играта на Барселона.

Имал идея да активизира вратарския пост

През 2009 г., когато Веско Ганчев играе първия си сезон в държавното по плажен футбол, е имал една новаторска идея. „Понеже спортът ни се играе от четири полеви плюс вратар, който стои през половината време като излишен, аз исках да активизирам този пост. Разточителство е да държиш един играч в полето и да не го използваш. Исках той да участва и в офанзивната част. Това крие своите рискове, но от друга страна един човек направо променя ситуацията на игрището. С тази задача се наех аз, бях на 53 години тогава. Идеята донякъде се получи, но в един момент забуксува. Подобие на това го има във футзала – когато отборът ти отстъпва в резултата, пускаш пети полеви играч на мястото на вратаря, за да заличиш пасива. Там обаче вратичките са малки, а при нас са доста по-големи и е по-лесно да вкараш. Когато играех на тази позиция, съм реализирал най-красивите си голове. Но като цяло си е риск и ако се разсееш и сбъркаш, ти вкарват гол”, коментира Ганчев.

Любопитното е, че подобно на това, което той е решил да въвежда преди няколко години, се практикува в момента в световния плажен футбол и дори е помогнало на Таити да стигне до финал за световната титла.