Студентката Виктория Кузманова прекрои календара

Кой казва, че най-много именици има през януари? Да, тогава в календара през ден, през два има празник, но най-много са хората, които са кръстени на декемврийските светии. През последния месец на годината празнуват 15% от имениците у нас. Следват януари с 13%, юли с 11 на сто, и март с 10 на сто. През ноември черпят 9%, през май - 8%, през септември - 7%. Февруари и август си поделят по 6 на сто, юни и октомври - по 5%. На опашката е април, когато имен ден имат едва 4 на сто от българите. Зимата е най-наситена с празници заради земеделския цикъл в миналото. А точни ли са датите, на които трябва да празнуват някои от имениците, или трябва да се променят? Това се опита да направи една пловдивска изследователка.

Студентка преброди календара и списъка с личните имена, сложи ред в неразборията из различни източници и сайтове и излезе с предложение за нов именник. Според нейния вариант занапред Емил трябва да празнува на две дати - вместо на четири като сега, а Веселин трябва да премести купона си от Васильовден на Коледа. Освен че защити с отличие дипломната си работа "Кой кога празнува? - анализ и ревизия на имения календар у българите" и взе магистърска степен по актуална българистика, Виктория Кузманова се кани и да издаде своята разработка, направена под ръководството на специалиста по ономастика в Пловдивския университет доцент Борян Янев.

Когато се захванала да изследва имената и имените дни, Виктория се натъкнала на пълен хаос. Към празнуващите на Гергьовден са се присламчили всякакви Герасимовци заради едното "Г" отпред. Кой както свари си е нарекъл личния празник, а

електронни сайтове объркват окончателно

с указания кога кой да черпи. Затова Виктория се наела да провери какви са основанията и да упъти обосновано имениците на коя дата да опъват софрата.

Самата авторка е с бакалавърска степен по българска филология и втора специалност журналистика. Минала и две магистратури. Който гледа телевизия, я е виждал по новините на БНТ, където е репортерствала. В момента работи в информационна агенция, но кара втора година майчинство с първата си рожба. Голямото изследване на имената всъщност направила, докато синът спи.

В никакъв случай не оспорвам официалния църковен календар, обяснява Виктория. Той даже е един от източниците, на които се опира. Освен него нов именик стъпва още на "Речника на личните и фамилни имена у българите" на Стефан Илчев, "Български именик" от Йордан Заимов и житията на светците, публикувани от синодалното издателство. За да обхване и модерните имена, черпила информация и от някои онлайн издания.

Името с най-много имени дни е Емил, установила Виктория. Официалният църковен календар повелява да се черпи на 30 май, когато се чества св. Емилия. На 8 август пък е св. Емилиян. Без да е ясно защо, като именни дни в различните източници се посочват и още две дати - 8 август и 25 декември. Виктория не открила никакви основания за това и по тази причина ги е зачеркнала от своето предложение за нов именен календар на българите.

Прекроявайки общоизвестния, тя следвала два критерия - дали името се свързва със светец и какво означава. На този принцип веднъж е изследвала дата по дата всички 365 дни в годината.

Отделно разнищила и етимологията на всяко име

Така открила друга грешка - практиката Веселин да празнува на Васильовден. Неправилно е, защото Васил означава царствен, а Веселин идва от весел, тълкува Виктория. Единственото основание в момента мъжете с двете имена да празнуват заедно е наличието на "в" и "с", смее се авторката. И предлага Веселин да възприеме нова дата - 25 декември, защото Коледа според религията е денят на голямото веселие заради раждането на Исус.
Виктория не е съгласна и с имения ден на Красимир и Красимира. Традицията отрежда те да празнуват на 6 март. Според авторката обаче по-редно би било датата да е 5 май. Причината е, че тогава е денят на св. Ирина, чието име се превежда като мир и свят, а Красимир всъщност означава да краси света. Който се казва Калоян, пък според нея трябва да приема поздравления на Ивановден, защото в превод от гръцки името означава "добрият Иван".
Виктория потвърждава голяма част от общоприетите дати - например Найден да празнува на Йордановден. Името значи намерен и може да се свърже с откриването на кръста в студените води на Богоявление. По тази логика тогава може да се присламчи и Бистра - понеже водата се освещава от кръста.

А защо Горан и Горица да черпят заедно със Силвестър на 2 януари? Понеже Силвестър означава в превод "на гората", разяснява Виктория.

На самата нея църквата е отредила два имени дни - на 18 април и на 11 ноември, и младата изследователка няма нищо против. В този смисъл е и заключението, което е направила на финала на целия си изследователски труд. Винаги има място за тълкуване и различни интерпретации, но най-важното е хората да откриват поводи да празнуват и да се веселят, казва Виктория Кузманова.

Дами от Цалапица: Приятно ми е, Мотка

Едва ли има пловдивчанин, който да не е чувал за Галилей Хайверов - един от най-известните местни адвокати. Колкото и екзотично да звучи името му обаче, в региона се срещат далеч по-интересни. В пловдивското село Цалапица например живеят няколко дами, кръстени Мотка. "Името идва от гръцкото Морфа, въпреки че родът ни няма нищо общо с Гърция. Родителите ми просто са харесали името. Решили обаче да го изменят и да го направят по-благозвучно. Ама какво се е получило...", с усмивка разказва 56-годишната Мотка Герджикова.

И признава, че ненавижда името си. В ученическите години приятелите трудно намирали галено обръщение. "Имам внучка, която се казва Лора. Не искам никой да наследява името ми. Забранила съм на децата даже и първата буквичка да ми взимат", признава Герджикова.

Айзенхауер от Чешнегирово

В пловдивското село Чешнегирово живее мъж на име Айзенхауер. Гороцвет Кунински, Перко Бояджийски, Алцек Цеков, Пинка Михайлова, Шумейкър Йорданов и Букур Колев са само част от останалите нестандартни имена, които могат да се прочетат в регистрите. И ако повечето се притесняват от ироничните погледи при запознанство, то г-н Колев превръща всичко в майтап. "Казвам се Букур. Вносно е, полуизносено", представя се той и веднага препраща към румънската столица Букурещ. По времето на руско-турската война неговите прадеди се преселили в Бесарабия. Майка му и баща му са родени в Северна Добруджа, но през 1940 г. се заселват в Южна. "За съжаление така и не научих румънски, но дядо, на когото съм кръстен, ми е казвал, че Букур означава Радост. Той ми е разказвал и историята как овчар на име Букур си направил колиба на едно равно поле. След него дошли и други овчари и съградили населеното място. И в знак на признателност към този човек са кръстили града Букурещ", обяснява 67-годишният мъж.