Два сондажа ще вдигнат дневния добив следващата зима от 4,2 на 5 млн. куб. м на ден

От 21 януари в Чирен теглят газ близо до аварийния лимит. Това се налага заради минусовите температури и за да не се увеличават поръчките от единствения доставчик - “Газпромекспорт”. До 27 януари - сряда, от газовото хранилище ще добиват по 3,6-3,7 млн. куб. м.
Максималното възможно е 4,2 млн. куб. м, но с тегленето на газ налягането пада и затова постепенно намаляват и възможните количества.
Най-големият пик е бил на 3 и 4 януари, в първите работни дни на новата година. Училищата, детските градини, производствените сгради след дългата ваканция по празниците са били изстинали и за да се отоплят, е било нужно да се тегли допълнително газ за топлофикациите.
Максималният добив е по-скоро заради студеното време, а не толкова заради това, че “Булгаргаз” доставя гориво и за клиентите на “Овергаз”, казва Валери Петров, шеф на управление “Съхранение на природен газ” в “Булгартрансгаз”, докато пътуваме към хранилището.
“24 часа” поиска да види как работи газовият “резервоар” на държавата ни в минусов режим на температурите. Та на 4 януари от Чирен са вкарани в системата 4,05 млн. куб. м и 10 млн. куб. м от “Газпром експорт”.
Така че се налага газовото хранилище да работи за определен брой дни в авариен режим. Но пък затова е хранилището - да осигурява допълнително гориво при необходимост, казва Петров. Той признава, че се върви по ръба на бръснача при добива през тези студени дни. “Булгаргаз” са помолили нуждите на държавата от газ да се допълват от Чирен, за да не се налага да искат допълнителни доставки, защото щели да бъдат на по-високи цени. А това ще наложи да се иска от КЕВР и нова цена на газа, казва Петров. Всъщност досега не е внесен и 1 куб. м газ повече от това, което е по договор между “Булгаргаз” и “Газпромекспорт”. Справяме се, казва шефът на хранилището Младен Йорданов, който ни посреща в Чирен.
Защо по ръба на бръснача и близо до аварийния лимит? Повечето хора си представят газовото хранилище като пещери, каверни, или пък нещо като цистерни, в които се складира горивото.
Газът се складира, тоест - нагнетява се, под налягане в скални пластове, в които някога е било находището. Сондажите в Чирен са 22.
При теглене на повече газ от сондажите обаче може да се получи завихряне и тъй като под него има вода, може да я засмуче и тя да влезе в скалите, в които се “складира” горивото.
Оводняването на добивния пласт е най-големият кошмар. Изтласкването на водата отнема 10 години, казва зам.-шефът на хранилището Ивайло Пандурски.
Но въпреки “ходенето по ръба” няколко дни е можело да се подават по 4 млн. куб. м. За януари е планиран добив от 90 млн. куб. м, такива са заявките на “Булгаргаз”, казва шефът на хранилището Йорданов.
Тази година е нагнетяван газ до 2 ноември, складирани са 451 млн. куб. м при възможни 550 млн. Добивът е започнал на 23 ноември. След нагнетяването на горивото се изчакват поне 2 седмици, “за да се успокои пластовото налягане”, обясняват експертите.
В петък, 22 януари, при минус 4 градуса в Чирен се добиваше от 20 сондажа. От всеки сондаж газът постъпва в инсталациите, там се отнема водата - сепарира се, отделя се газовият концентрат, “газът се суши”. И поема по газопроводи към преносната система. В това денонощие добивът бе 3,7 млн. куб. м, а в хранилището имаше 323 млн. куб. м.
Складираният газ е собственост на “Булгаргаз”. Никой друг не е поискал да използва хранилището, за да задели резерв В годините от тази възможност са се възползвали “Овергаз” и “Агрополихим”. Ако имаше газови връзки с Гърция или Сърбия, те нямат хранилища, техни компании могат да използват свободния капацитет на българското. Това обаче остава като бъдеща възможност.
Добивният сезон ще приключи през март и от 15 април ще започне нагнетяването на природен газ за следващата зима. И който иска да складира гориво, ще може да се възползва.
И при минусови температури на терена на Чирен продължаваше работата на едната от новите сонди. Правят се два нови сондажа, за да може са се
добива повече газ на денонощие. С тях капацитетът за добив на ден ще се увеличи от 4,2 на 5 млн. куб. м на ден.
Сонда Е72 е стигнала до над 1924 м дълбочина. От различни пластове се вадят ядки от скалите, които се изследват колко газ може да се складира в тях. Производителният пласт, този, в който може да се складира, се затваря с аргелити, скали, които като екран не го пропускат.
След 2020 г. в Чирен ще могат да се складират 1 млрд. куб. м газ, при до 150 бара налягане. Това предвижда планът за разширението на газовото хранилище. Намерението е да се направят съвсем нови 10 сондажа и с другите 4 нови да се разшири капацитетът му, а някои от старите да бъдат затворени. Цената на разширението е около 220 млн. евро. Преди това обаче има много работа.
В момента се изпълнява геомеханично моделиране на Чиренския газов резервоар, за да се види дали е херметичен при това увеличено налягане.
Втората задача е наземен газов анализ - вземат се проби от почвения слой 70-120 см.
Третата задача е 3D сеизмичен анализ на хранилището. Сеизмични вълни се пускат в дълбочина, отразяват се в скалните формации и се приемат на повърхността от приемници. Така се добива детайлна информация за структурата на хранилището, това ще помогне да се прецени къде да се поставят сондите. В петък се отваряха ценовите оферти на 3 фирми, които са кандидатствали за 3D сеизмика.
Към края на 2017 г. се очаква резултатите от проучванията да бъдат готови и да се обяви конкурс за проектиране. През 2018 г. ще започне самото сондиране.
Впръскват “ракия менте” срещу замръзване
Цистерна с метилов алкохол е до инсталацията, в която постъпва газът от всичките сондажи. От нея той отива в друга инсталация, откъдето пък се впръсква в тръбите.
Цилиндър, пълен с алкохол, показва бистротата му. Отстрани е закачено предупреждение, че течността е силно токсична.
Метанолът се впръсква в тръбите, за да предотврати образуването на ледени пробки, обяснява зам.-шефът на хранилището Ивайло Пандурски. Всъщност в тях е възможно да се образуват ледени тапи, които да ги запушат, и затова в тръбите се впръсква метанолът.
Пандурски допуска, че точно такъв алкохол, краден отнякъде, е причина за смъртта на петимата от Якоруда. От хранилището обаче не се краде, категоричен е той.