Редовният му доклад критикува действия и процедури

Румънският парламент опитва да пречи на работата на антикорупционните агенции, твърди Съветът на Европа в последния си доклад за страната, пише в. "Капитал дейли". "В последните години парламентът на няколко пъти опита да преработи механизмите на наказателното право и да подкопае правомощията на агенции като тази по интегритет и Националния антикорупционен директорат", отбелязва докладът. Обществени реакции в страната и чужбина често осуетяват тези опити, допълват авторите от Групата държави срещу корупцията (GRECO), извършваща мониторинг на всичките 49 страни членки. Докладът е редовна оценка на състоянието, направена на основата на специфичен за всяка страна въпросник и посещения и разговори на място, последвани от процедура за ефекта от вече приети мерки и политики. Депутатите в Букурещ обсъждат 180 поправки в наказателното право, които "пряко ще подкопаят антикорупционната система", пише в текста и дава за пример как през декември 2013 г. те опитаха да приемат нови правила за имунитет по обвинения в корупция, търговия с влияние и конфликт на интереси. Месец по-късно те бяха обявени за противоконституционни. Някои пленарни дебати се провеждат при закрити врати, а депутатите имат навика често да използват извънредни процедури, за да прокарват бързо текстове, за които са нужни сериозни консултации и обсъждания, отбелязва докладът. Има тенденция за приемане и натрупване на правила и закони за неподкупността, които често са непълни или многословни, без да отразяват нужните политики. Данни на Евробарометър отпреди две години показват, че за 93% от румънците корупцията е широко разпространена, а 28% твърдят, че им е бил искан подкуп. Срещу депутати са започнали 24 разследвания между 2012 г. и 2014 г., 16 души са били осъдени да затвор. 21 депутати и един сенатор са наели на работа свои близки в нарушение на законите, показват данните на Националната агенция по интегритет. Букурещ е отбелязал напредък в борбата с корупцията, но може да направи и повече, отбеляза генералният секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд. "Сега е нужно да се развие по-ясна и ефективна система за превенция, която да се занимава с проблемните ситуации, преди те да доведат до престъпно поведение", заяви той. За съдиите и прокурорите се казва, че има по-ясни система и процедурни правила, защитаващи ги от външен натиск. Но това не важи за условията за назначаване и отстраняване на някои от висшите прокурори. "Етичният им кодекс, приет през 2005 г., изглежда, е с ограничен ефект, защото не дава конкретни инструкции или примери как да се действа при определени ситуации, които може да се окажат проблематични", се казва в текста.