48 българи делят 1 321 293,01 долара от американско наследство

Най-доброто от печата

27-01-2016, 06:17

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

3,5 г. се води битката за наследството на Мери Петроф в Илинойс

Между 3303 и 110 107 долара. Такива чекове трябва да получат до няколко седмици общо 48 българи и американци на възраст между 10 и 88 г Парите са част от наследството на покойната им американка Мери Петроф, разказва в. "24 часа". Чековете са подписани миналата седмица от ковчежника на окръг Медисън в щата Илинойс Кърт Пренцлер и са връчени на адвоката на наследницитеМайкъл Лаудер. Това става дни, след като местният съд се произнася по случая. Магистратите разглеждат купища доказателства на няколкодесетки претенденти. Сред документите има стотици удостоверения от България. Решението е категорично: 48 души имат право да си поделят сумата от 1 360 000 долара, която от 3 години и половина се съхранява в доверителна сметка в американската банка “Колинсвил”. От тези пари ще бъде приспадната комисионата на фирмите, които предложиха на наследниците помощ по случая. 97-годишната Мери Петроф, която почина през 2011 г. и остави колосално наследство отвъд океана, имаше български корени. Родителите й Атанас и Неда Петрови бяха родом от ловешкото с. Казачево. През 2009 г. Мери наследи сестра си Ан, която почина на 92 г

Три години и половина продължи битката за наследството, за което “24 часа” разказа още на 23 февруари 2013 г.

Тогава, след 8-месечно разследване, вестникът издири в 8 града и 3 села в България 30 наследници на покойната Мери.

През 2013 и 2014 г. те пратиха доказателства за това отвъд океана и зачакаха.

Един от претендентите за наследството - Елеазар Плахаров от София, дори проводи на адвокатите в САЩ цялото родословно дърво на фамилията, което доказва родствените връзки с Мери Петроф. “Надявам се това да помогне”, каза тогава Плахаров за “24 часа”.

От 2012 г. “американското наследство” стана основна тема за разговор в ловешкото с. Казачево. Кметството издаде десетки документи, които удостоверяват родствената връзка с богатите американски лели. 2 години по-късно обаче се появиха и американски претенденти

за наследството. Ребека Карас и Стив Петроф заявиха, че покойницата им е сродница по линия на българин, емигрирал в Америка. Те също подадоха документи в съда. Междувременно поне един от българските наследници не дочака наследството и почина, казаха за “24 часа” негови роднини. Атанас и Неда пристигат в Америка на 23 юни 1912 г. с кораба “Кампания” от Ливърпул. По онова време Атанас е на 30, а Неда - на 22 г. Двамата току-що са се венчали. На 21 юни 1914 г. се ражда дъщеря им Мери, а на 14 ноември 1917 г. - по-малката Ан. Бащата Атанас работи в мелница, а жена му Неда върти къщата и гледа децата. С много усилия и лишения през 1930 г. семейството успява да построи малка къща около 110 кв.м на ул. “Бентън” в Гранит сити, Илинойс. Тъкмо на този адрес семейството е записано в регистрите по преброяването на населението през 1940 г. Там Атанас фигурира като работник, съпругата му Неда - като домакиня, а двете им дъщери - като секретарки. Атанас умира през 1963 г. Жена му Неда - през 1968 г. Двамата са погребани в гробището Сейнт Джон. Момичетата не се омъжват и след смъртта на майка си продължават да живЕят в малката къща на ул. “Бентън” в Гранит сити. През 1967 г. двете сестри пристигат на гости в родината на татко си и майка си Остават няколко дни в хотел “България” в София, а после отиват в родното село на баща си - Казачево. През 1997 г. им гостувал един от българските племенници Цветан. След като състоянието на двете възрастни жени се влошава, те са настанени в старчески дом. През юли 2005 г. бащината им къща е обявена за продажба от техен служебен попечител за 24 000 долара. Година по-късно цената става 50 000 долара, стаxва ясно от местните регистри. По-малката сестра Ан умира на 92 г. на 10 март 2009 г. Наследява я по-голямата Мери. Тя си отива на 97 г. на 5 септември 2011 г. Последните си дни прекарва в старчески дом в малкото градче Едуардс.

Две седмици след смъртта на Мери, на 20 септември 2011 г. Линда Евърс, която 8 г. преди това е определена за служебен попечител на Мери, подава молба в местния съд да бъде назначена за администратор по наследството. Евърс декларира, че познава имотното състояние на починалата, чието лично имущество надхвърля 1 млн. долара. Кандидат-администраторката на наследството декларира още, че Мери не се е омъжвала никога, че няма свои или осиновени деца, че родителите й са починали преди нея. В същата декларация споменава, че Мери е имала сестра Ан, която също е починала и не е оставила наследници.

Евърс гарантира, че ще извършва работата си като администратор по наследството честно и почтено. Същия ден съдия Харисън решава, че ако не бъдат открити наследници,

с имуществото трябва се процедира по закон - сумата да бъде преведена към местния бюджет.
На 26 октомври 2011 г. регионален вестник публикува съобщение за смъртта на Мери и поканва евентуални кредитори, ако имат претенции, да ги заявят до 25 март 2012 г. На 3 ноември 2011 г. наследството е застраховано за $ 3 млн. от компанията “Стейт фарм”. Това е рутинна процедура, в случай че адвокат или някой друг отклони средства от наследството.

На 4 юни Линда Евърс отправя молба до съда да одобри окончателния й доклад по имуществото, оставено от Мери Петроф, който съдържа и отчет за приходите и разходите. Евърс съобщава, че в американската преса са публикувани обяви до потенциални наследници и кредитори, но никой не се е явил в указания срок. В заявлението се декларира, че всички разходи и данъци са платени, а таксите на администратора и адвоката ще бъдат отчислени след одобрение на съда. Според финалния отчет покойницата е имала няколко сметки във

Фърст Колинсвил банк, облигации и други авоари с общ размер 1 364 121 долара и 77 цента. След като се приспадат различни разходи и данъци в размер на $ 30 728,76, както и хонорарите на администратора и адвоката - 12 000 долара, и таксата за банков превод, остават 1 321 293 долара и 1 цент.

На 7 юни 2012 г. съдията разпорежда случаят по наследството на Мери Петроф да бъде приключен и парите да бъдат преведени по сметката на окръг Медисън. Така и става. На 15 юни 2012 г. сумата от чек 134098 е заприходена от ковчежника на Медисън.

Скоро след това 2 фирми - една американска и една, базирана в Будапеща,

започват да издирват наследниците в България. И двете фирми се борят да спечелят вниманието на роднини и да ги направят свои клиенти. В надпреварата предложението им за комисиона започва от 30% от наследството и стига до 15%.

Успоредно с тях “24 часа” успя да издири напълно безвъзмездно 30 роднини на емигрантите Атанас и Неда Петрови. Кои са късметлиите в рода на Атанас и Неда от Казачево

30 наследници на сестрите Мери и Ан успя да открие през 2013 г. “24 часа” в България. Част от тях са по линия на баща им Атанас, а друга част - по линия на майка им Неда.

Таткото Атанас, родом от ловешкото с. Казачево, имал 5-има братя и 1 сестра. Потомците само на четирима от тях претендираха първоначално за наследство. Причината е, че един от братята на Атанас - Иван, загинал млад по време на Балканската война, а другият - Петко, емигрирал в САЩ, където следите му се губят. След като се откриха и неговите наследници в САЩ, бройката на претендентите се увеличи. В България за милионите претендираха

потомците на тримата братя на Атанас, останали в България - Марин, Тодор и Илия, и на сестрата на емигранта - Тота.

Проучване на “24 часа” показа, че Марин имал 3 дъщери - Тота, Мария и Стояна. Днес и трите са покойници, но техните общо 4 деца - Иванка, Божидар, Росица и Младен, живеят в Казачево, Търново и София. “Да, аз и братовчедите ми в Казачево и Търново вече събираме документи", потвърди пред вестника Младен, който живее в София.

Другият брат на емигранта - Тодор, имал син Стоян и дъщеря Стефка. И двамата са покойници, но техни внуци и правнуци - общо 4-ма на брой - Красимир, Мариян, Нина и Христо, живеят в с. Михалци, Павликенско, в Търново и Чехия. Според роднините третият брат на емигранта Атанас - Илия, бил осиновен. Не е ясно дали съдът е признал за наследници неговите петима потомци. Илия имал 2 дъщери и син, които са покойници, но са оставили общо 5 деца и внуци. Един от тях - адвокат Елиазар Плахаров от София, и племенникът му Цветан с всички сили се борили да извадят документи, които доказват правото им на наследство. Цветан е и единственият от големия род, който през 90-те години успял да гостува на лелите в САЩ.

Единствената сестра на емигранта Атанас - Тота, имала двама синове - Дочо и Гечо, и дъщеря Цона. Те са отдавна покойници, но техни внуци и правнуци - общо 8 на брой, са пръснати в Ловеч, Левски, Бургас, Варна и София. Един от тях е шефът на общинския съвет в Левски Дочко Дочев.

Друга голяма група, която ще претендира за наследство, е по линия на съпругата на емигранта Атанас - Неда. При заминаването си тя оставила в България сестра Пена и брат Иван. Внуци и правнуци на Пена - общо 4 на брой, днес са пръснати в Севлиево, Казачево и Ловеч, а внуци и правнуци на Иван - общо 6-има на брой - в Казачево, Ловеч и Врабево, Троянско.

Един от щастливците е клошар в Ловеч. Един от щастливите наследници е клошар в Ловеч, установи “24 часа". Когато преди 3 г. съобщихме на Иван Хитов, че може да получи няколко хиляди, той не повярва на ушите си. После каза, че ако успее да се пребори за своя дял от наследството, ще си купи гарсониера. Той е ветеринарен фелдшер, но близо 15 г. живее на улицата. Сред другите претенденти за наследството “24 часа" откри директор на престижно училище в Ловеч, общински съветник от Левски, бивш журналист от Бургас, адвокат, бизнесмен и журналистка от София, дузина пенсионери.

“Знаехме, че имаме лели в САЩ, но не и че са оставили наследство", казаха част от наследниците, които “24 часа" успя да издири за няколко месеца в Ловеч, Левски, София, Плевен, Търново, Бургас, Варна, Севлиево, Казачево, Врабево и Михалци. За друга част от роднините новината, че са имали богати лели в САЩ, дойде като гръм от ясно небе.