Всичко е възможно

Адам и Ева успяват в Библията. От научна гледна точка обаче въобще възможно ли е двама души да заселят нашия свят, буквално от нищото, въпреки неизбежните здравословни проблеми, свързани съвкуплението между близки родственици и ограничения генофонд, пита Science Alert?

 Най-напред, да обсъдим очевидните проблеми. Първото „ново“ поколение очевидно ще се състои изцяло от братя и сестри. Второто – от братовчеди, пише obekti.bg. Множество изследвания показват, че когато подобни роднини имат деца заедно, крайният резултат определено не е хубав.

 Проучване, направено в Чехия на деца, родени от близкородствени родители между 1933 и 1970 г., открива, че това води до по-високи рискове от смърт на новороденото, както и физически, и психически увреждания. Няма как да не споменем и широкоразпространената цветна слепота на о-в Пингелап – тя се е появила, след като опустошителен тайфун е оставил само 20 души, които отново да населят мястото.

 Зария Горвет от BBC Future пък използва стратегическите бракове в европейските кралски семейства като още едно доказателство за проблемите, породени от близкородствените сношения. Крал Карлос II на Испания е имал един куп физически и психически заболявания. Екип от испански учени ги приписва на неговия висок „коефициент на близкородствено размножаване“. С други думи – наследил е доста сходни гени от родителите си.

 Съществуват множество други изследвания от този род. Основният проблем обаче е един и същи във всички примери – малък генофонд. Редки наследствени заболявания (като гореспоменатата цветна слепота) се появяват тогава, когато две копия на един ген се предадат от майката и бащата. Ако тези родители са брат и сестра, то шансът гените да са сходни, е много по-голям. Впоследствие проблемът се разпространява през поколенията.

 Това не е всичко. Генетичното разнообразие позволява на видовете да преодоляват проблем и да се справят с промените в околната среда. Именно тази способност се изгубва, когато близки родственици започнат да се размножават. Качеството на сперматозоидите също се засяга.

 „С едно малко население всеки рано или късно ще бъде роднина с другия. С увеличение на родствеността пък се увеличават и последиците от близкородствените отношения“, коментира Брус Робъртсън от Университета Отаго в Нова Зеландия. Той е част от екип, който се опитва да защити малкото останала популация от папагали какапо и да ги предпази от изчезване.

 Дотук нещата не изглеждат особено добре. И все пак – има надежда за едни бъдещи Адам и Ева. Историята на човешката цивилизация е показала, че малки групи от оцелели са успявали да се развият в големи общества и да преодолеят математическите вероятности, свързани с генетиката. Вземете за пример хутерите от Северна Америка – те са потомци на едва 18 семейства.

 „Доказателствата за краткосрочните ефекти от слабото генетично разнообразие са много силни. Тези неща обаче са в сферата на вероятността – коментира антропологът Джон Мур, който проучва, в сътрудничество с NASA, как човешките същества биха могли да колонизират други планети. – Това са истории на невероятни пътешествия, започващи буквално от нулата. Всичко е възможно.“