В изборната 2015 г. общините са излезли на рекорден за последните години дефицит от 223 млн. лв.

Извънредните разходи по проектите, реализирани с европари, и приключването на стария програмен период са натоварили дефицита с близо 1.5 млрд. лв. Тези плащания са "изяли" заложените буфери в разходната част на бюджета. За общините приключването на стария програмен период и набъбналите харчове покрай изборите водят до плачевен резултат - рекорден за последните години дефицит по общинските бюджети в размер на 223 млн. лв.
Това показва внимателният преглед на статистиката на Министерството на финансите (МФ) за изпълнението на консолидирания бюджет към края на декември. Хазната приключва 2015 г. с дефицит в размер на 2.47 млрд. лв. Той щеше да бъде чувствително по-нисък без извънредните разходи по европейските програми.
Окончателните данни на МФ показват, че прехвърлените от държавния бюджет суми за съфинансиране и авансово финансиране на проектите в края на миналата година са стигнали 2.45 млрд. лв. Това е значително над първоначално заложената сума за съфинансиране на програмите - 1.25 млрд. лв. При актуализацията на бюджета числото бе завишено, но и тази прогноза е надхвърлена чувствително. Сметките показват, че реално отпуснатите трансфери над първоначално планираното възлизат на 1.2 млрд. лв. Но дори тези извънредни средства не са стигнали, за да покрият разходите. Така по линия на еврофондовете окончателният резултат е дефицит от 277.8 млн. лв. Не е ясно каква част от всички тези средства ще бъдат възстановени от Брюксел. Ударното авансово разплащане води до дефицит за 2015 г., но ако ЕС възстанови сумите, бюджетът за тази година може да се окаже с незаложен приход.
Бързането да се платят пари по проектите по еврофондовете е изконсумирало т.нар. скрити буфери в разходната част на бюджета, става ясно от числата. Такива буфери обикновено се залагат при разходите за строителство и придобиване на дългосрочни материални активи, както и при разходите за лихви. Окончателните данни за 2015 г. показват, че капиталовите разходи по държавния бюджет без европейските проекти са изпълнени едва на 65.5%, като по това перо са платени 657.1 млн. лв. от заложени 1 млрд. лв. Тези пари са пренасочени отново за строителство. По окончателна информация разходите за строителство по консолидирания бюджет са стигнали до 6.84 млрд. лв. при планирани след актуализацията на държавния бюджет 6.27 млрд. лв.
В изборната 2015 г. общините са си позволили много по-високи разходи от предвиденото. Те са получили от хазната общо 3.095 млрд. лв. трансфери при заложени първоначално 2.48 млрд. лв. Местните управи са получили и по-висок размер на обичайните си субсидии, и допълнителни целеви средства. От извънредните трансфери към общините 322.8 млн. лв. са по линия на европейските фондове. Не е ясно обаче дали тези суми не са предоставени като безлихвени заеми, тоест като пари, които трябва да се връщат. Окончателната сметка по бюджетите на общините е дефицит от 222.9 млн. лв. През 2014 г. общините са имали излишък от 93.5 млн. лв., в края на 2013 г. излишъкът е бил 64.9 млн. лв.
По предварителни данни за януари 2016 г. консолидираният бюджет има излишък от 952 млн. лв. на фона на отчетен излишък от 69.1 млн. лв. година по-рано. По-доброто салдо се дължи както на по-високи приходи на месечна основа, така и на по-ниски разходи спрямо януари 2015 г. Ръстът при приходите на годишна база идва основно от по-добри данъчни постъпления - с 461.8 млн. лв., и от по-високи постъпления от ЕС - ръст от 180.9 млн. лв.