Президентът: Сенки от миналото правят опит да сменят дневния ни ред

Животът

01-02-2016, 12:02

Снимка:

demontirane.org

Автор:

bulgaria.utre.bg

Всичко от Автора

На 01.02.1945 г. т. нар. Народен съд остави най-срамната кървава диря в българската история

Четвърт век след сгромолясването на Берлинската стена трябва да признаем, че у нас не бе извършена смяна на елитите. Същите стари лица, свързани с комунистическата партия и нейните безскрупулни служби за сигурност, продължават опитите си да доминират нашето общество. Това заявява президентът Росен Плевнелиев по повод 1 февруари - Ден на почит към паметта на жертвите на комунистическия режим в България.


В обръщение във връзка с възпоменателната дата държавният глава посочва, че сенките от миналото правят всичко възможно да променят дневния ни ред, да залъгват колко "прекрасен" бил животът ни в несвобода, да ни откъснат от семейството на европейските народи. "Дори днес - в самото навечерие на деня, в който си спомняме за жертвите на комунистическия терор, политици, живеещи в едно отминало време, опитват да закрият Комисията по досиетата", заявява президентът Плевнелиев. "Недоумявам пред арогантния опит да се запуши устата на Комисията по досиетата. Уверявам ви, че докато съм държавен глава няма да допусна да се подменя историята и ще направя всичко по силите си да изпратим окончателно комунизма в музея на миналото", категоричен е Росен Плевнелиев.


Президентът призовава цялата истина за комунизма да бъде разказана на младите поколения на висок глас. "През изминалите 25 години пропуснахме да пратим комунизма с всичките му метастази в музея. Като човек, който не е назначил нито един сътрудник на ДС в дипломацията, в съдебната или изпълнителната власт, аз обаче ще съм последният, който би казал, че сме обречени да живеем по правилата на преродилите се тоталитарни елити", посочва Росен Плевнелиев и отбелязва, че е приел патронажа на инициативата в учебните програми на българските училища да бъде включено обективното и комплексно изучаване на историята на тоталитарните режими през ХХ век. Държавният глава заявява подкрепа и на идеята за законови промени, които предвиждат проверка за принадлежност към ДС на свързаните с фалита на КТБ. "Време е веднъж за винаги да скъсаме оковите на миналото, за да дадем шанс на млада и демократична България. Поклон пред жертвите на комунистическия режим", посочва президентът в обръщението си.


1 февруари е денят за почит към жертвите на комунизма, който се отбелязва за четвърта поредна година.
В патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" днес се отслужва панихида в памет на убитите през 1945 г. по решение на т.нар. "Народен съд" регенти на Третото българско царство: княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов, генерал Никола Михов и още 144 министри, депутати, царски съветници, генерали, офицери и общественици. Решението да се почита паметта на жертвите на Народния съд на 1 февруари, беше взето през 2011 г. от кабинета "Борисов", който прие предложението на двама президенти - Желю Желев (1990 - 1997) и Петър Стоянов (1997 - 2002).


На тази дата през 1945 г. първи и втори върховен състав на "Народния съд" белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт са 67 депутати от ХХV Народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ - княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри са с различни срокове затвор. Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.