Нищо не се дава назаем

На 3 февруари църквата почита Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица.

Според легендата Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил. На свети Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия, когато стигнал до глава 7, стих 14, решил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил".

Според фолклорната традиция днес е зимният Симеоновден. Лятното съответствие на Симеоновден е на 1 септември.

Зимният Симеоновден, както и зимната Богородица почитат главно бременните жени, младите невести и майките. По това какъв човек първи ще дойде в къщата, се гадае какъв добитък ще се роди - мъжки или женски. Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да се хваща остър предмет.

3 февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата.

Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома".

В народната памет първи, втори и трети февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.