Кюстендилски деца разгледаха най-старите секвои в България

Те са обявени за природна забележителност през 1989 година

ТД „Осогово“ в Кюстендил  проведе по проект „Зелена директна линия“  поход до величествените секвои в местността „Ючбунар“ при сeло Богослов. Проектът „ Зелена директна линия“ се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Туристическото дружество е в партньорство с  5-то ОУ „ Хр. Ботев‘, 4-то ОУ „ Иван Вазав“ и Природоматематическа гимназия „ Проф. Ем. Иванов“ – Кюстендил.  

Групата секвои в „Ючбунар” са много интересни и атрактивни. Те са обявени за природна забележителност през 1989 година. Това са и най-старите секвои в България, а възрастта им е над 130 години. Трите секвои гордо се извисяват , а около тях има и  цяла горичка от млади дървета. Децата  се докоснаха и направиха безброй снимки на вековните дървета. Ирина Герасимова – биоложка разказа, че родината на този хилядолетен вечнозелен иглолистен дървесен вид е планината Сиера Невада – Калифорния, а названието им е свързано с името на индианския вожд Секвоя от племето чероки, създател на червенокожата азбука.

 В близост до секвоите има и още много други иглолистни и широколистни дървета. Децата се запознаха с отличителните белези на смърча и елата. Шишарките на елата са събрани на върха, но са изправени нагоре, докото на смърча висят надолу. Сравниха и събраха за колекцията си много  листа, клонки,  шишарки и др. Видяха листопадница и метасеквоя. Могат вече да отговорят на въпроса „Колко иглички имат боровете?“ Знаят , че бялата мура  е бор с 5 иглички. Толкова много видове те откриха в толкова малко разстояние. А ето и декоративните иглолистни видове – дугласка ела и бор на Джефри, кедър и Лавзонов лъжекипарис. Те вече ще могат да разпознават белия от черния бор.

С помощта на Росен Мирчев – зоолог, бродейки в гората, те откриха  много гнезда и хралупи на птици и животни. А видяните следи им разказваха кой и кога е минал оттам. В иглолистните гори няма изобилие на храна и животинския свят е по-беден. Много от животните спят летаргичен сън, а други търсят оскъдна храна. Зайците понякога обелват кората на фиданките. Колкото и да е студено, вече се чувствува и полъхът на пролетта. Изпод изгнилата шума показват главици кокичетата и минзухарите. А скоро от храстите ще се  покаже и срамежливата теменужка. Кукурякът, игликата, великденчето, синчецът щедро ще раздават цветовете си. Младите еколози си обещаха, че ще  отидат отново на Ючбунар, за да ги видят.