Италиански учени смятат, че непрестанната работа е довела до деформиране на ръцете му

Според ново изследване, публикувано в Journal of the Royal Society of Medicine, ренесансовият художник, скулптор и архитект – Микеланджело Буонароти е страдал от хроничен остеоартрит. 

Италиански учени смятат, че непрестанната работа е довела до деформиране на ръцете на Микеланджело на старини. Но именно желанието му да работи до самия край на живота си поддържало пръстите му относително гъвкави, смята д-р Давиде Лазери, специалист по реконструктивна и естетична хирургия в римската клиника „Вила Салария“.

Д-р Лазери изучавал хронологично картините на Микеланжело и забелязал как ръцете му дегенерират с напредване на възрастта, а накрая пръстите му се извиват, което свидетелства, че художникът е страдал от артрит. От писма става ясно, че въпреки болките той е ваял скулптури шест дни преди смъртта си.

„Диагнозата остеоартрит е едно от възможните обяснения защо Микеланджело е изгубил сръчността си на старини и показва триумфа му над болестта, тъй като е настоявал да работи почти до сетния си дъх. Продължителната и интензивна работа може да му е помогнала да използва пълноценно ръцете си толкова дълго време“, казва медикът.

Три портрета на Микеланджело, когато е бил на възраст между 60 и 65 години, свидетелстват, че малките стави на лявата му ръка са засегнати от невъзпалителни дегенеративни промени, които могат да бъдат обяснени с остеоартрит. В по-ранните портрети на художника по ръцете му няма никакви следи от малформации.

„От литературата е известно, че Микеланджело е имал някаква болест на ставите. В миналото се смяташе, че това е подагра, но нашият анализ показва, че това не е така“, твърди д-р Лазери.

В писмата си Микеланджело обяснява, че проблемите с ръцете му се появяват в по-късен етап от живота му. През 1552 г. в кореспонденция с племенника си той отбелязва, че писането му причинява голямо неудобство. Въпреки това художникът продължава да създава скулптури до сетния си дъх.