Най-проблематичен е въпросът да се съкрати числеността на народните избраници, което изисква промяна в конституцията.

Българите искат референдум за радикална политическа промяна - за това настояват 673 481 души, които подкрепиха подписката на "Шоуто на Слави". Шоуменът не успя да постигне рекорда на БСП през 2012 г., когато социалистите събраха подкрепа от 770 000 души по искането си за допитване за АЕЦ-Белене. Но подписите са достатъчни да направят референдума задължителен, тъй като по закон са необходими минимум 400 000 парафа. Тепърва предстои проверка на валидността на подписката. "Това не са 673 481 подписа, а са толкова съдби. Това са 673 481 мечти", декларира Трифонов, който дойде лично в парламента. И се закани политиците да "понесат последствията", ако не проведат референдума или променят смисъла на въпросите, без да поясни какво има предвид.
Най-проблематичен е въпросът да се съкрати числеността на народните избраници, което изисква промяна в конституцията. Темата е поставяна нееднократно в миналото, вкл. от Бойко Борисов през март 2014 г., когато бе в опозиция, но така и не получи развитие. Това дава коз на политическите сили да се обърнат към Конституционния съд с питане дали предложената поправка не е от компетенцията на велик парламент. Ако съдиите отговорят положително, въпросът автоматично отпада, тъй като законът забранява референдума да стъпва на територията на ВНС. Идеята за е-вота вече получи подкрепа на инициираното от президента Росен Плевнелиев допитване м.г. и депутатите мислят как да я облекат в законова форма. Задължителното гласуване също бе обект на обсъждане в парламента. Предложение за промяна в Изборния кодекс е внесъл Патриотичният фронт. На исканията за мажоритарен вот и съкращаване на партийните субсидии политическите сили не гледат с добро око, но при успех на допитването могат да бъдат реализирани с обикновени законови промени.
Депутатите бяха крайно пестеливи в оценките си за подписката. Шефът на правната комисия Данаил Кирилов обясни пред "Сега", че "след като има събрани определен брой гласове и след като те вече са внесени по надлежния ред, значи трябва да тръгне процедура, свързана с проверката им". После ще се обсъжда всичко останало. Кирилов допълни, че в момента правната комисия на НС "работи усилено по въвеждане в законодателството на електронното гласуване и всички наши усилия са насочени натам". Петър Славов от РБ заяви, че досега не се е вглеждал сериозно във въпросите на "Шоуто на Слави". Той предпочита да изчака те да влязат в правната комисия, където заедно с колегите си ще ги обсъди. Борислав Борисов от АБВ пък призна, че не знае какво съдържат въпросите, но личното му мнение е, че референдумите са "една изключително сполучлива форма на пряка демокрация и тя винаги трябва да се подкрепя". Най-краен в оценката си бе съпредседателят на ПФ Валери Симеонов. Той обяви, че не харесва въпросите, "защото за мен те са на едно улично ниво и до голяма степен издават популистките амбиции на Слави Трифонов". Но след като подписката е събрана, явно референдум ще има. "Ако мине например въпросът за мажоритарния избор на народните представители, следващият парламент със сигурност ще се напълни със силиконки и ритнитопковци, и най-вероятно и самият Слави ще е вътре. До него пък вероятно ще седи Азис", обрисува положението Симеонов.
По закон след внасянето й в НС подписката трябва незабавно да бъде изпратена на ГРАО за проверка. При установени нередности се връща обратно на инициативния комитет за корекции. Ако минимумът от 400 000 подписа е налице, предложението за референдум влиза за разглеждане в постоянните комисии на НС за не повече от месец. Самите въпроси могат да бъдат редактирани, но без да се променя смисълът им, както и тяхната поредност. След това парламентът излиза с решение по предложението. Цялата процедура трябва да се мине в рамките на три месеца от влизането на подписката в НС. Ако рефередумът бъде одобрен, президентът го насрочва не по-рано от два месеца и не по-късно от три месеца след решението на парламента. Това означава, че ако има допитване, провеждането му най-вероятно ще е през есента.
Въпросите за референдума:
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2 Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?,
3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?".
ПАРАЛЕЛНО
Миналата седмица варненският бизнесмен Веселин Марешки също внесе 401 475 подписа в парламента с искане за референдум. Той също иска намаляване на депутатите до 120, както и въвеждане на регулация на пазара на горива, отпадане на изискването едно лице да има до 4 аптеки, пълно премахване на държавното финансиране за партиите и на депутатския имунитет.
УЧИЛИЩНА ДЕМОКРАЦИЯ
С изслушване на националния химн вече започват учебните занятия в 119 СОУ "Акад. М. Арнаудов" в София. Това поискаха учениците на организиран от училището референдум. На проведеното в края на м.г. допитването на въпрос: "Смятате ли за удачно всеки учебен ден да започва с изпълнение на химна на България?", се включиха 204 човека, 114 от които отговориха с "да". Така с 56% срещу 44 на сто от вота възпитаниците на 119-то училище решиха всяка сутрин в 8.20 ч. преди започването на занятията да слушат българския химн. Идеята е на класния на 2-ри "ж" клас Димитър Гевренов и тя веднага е одобрена от директора Диян Стаматов. Слогънът на школото е "Модерното българско училище". Негови възпитаници участват в инициативата на bTV "Заличена памет", в която ученици рецитират знакови литературни произведения, набелязани за отпадане от учебната програма.