Любовта, уважението и компромисите са най-важните неща за съществуването на един брачен съюз

Любовта, уважението и компромисите са най-важните неща за съществуването на един брачен съюз казват след 70 години брак Росица и  Любен Полежанови от Разлог. Тя е на 88 години, а той на 92. Двамата споделят, че в живота няма по-важно от любовта. „Страшно е да се живее без любов, това е животът, съществуването“ - казва баба Росица. Според нея младите не бива да си губят времето и да си пропиляват хубавите години, а да създават семейства и да оставят следа след себе си чрез своето поколение.

През целия си живот тя се е занимавала със земеделие и е работила на полето към тогавашното АПК. Въпреки тежкия труд при всякакви климатични условия, колективът е работел задружно и с песен на уста. Казва, че по онова време не е имало толкова злоба и завист у хората. Обичала е да пее и е била известна в региона народна певица, прочута с хубавия глас и красотата си, а сред близкото обкръжение и с голямото си сърце.  Партийни величия от града й предлагали голяма кариера в народното творчество, но се отказала в името на любовта, съпругът и децата си, от което най-щастлив бил дядо Любен.

Той е работил като данъчен служител, но застояването в затворено помещение по цял ден не била негова страст, затова решил да стане пощальон, така е могъл да обикаля любимия си Разлог.

Дядо Любен се е сражавал на фронта в Унгария през Втората световна война. Точно преди приключване на редовната военна служба и едва 20-годишен е разпределен да воюва близо до Будапеща и езерото Балатон. За храбростта си получава  признание и грамота от Министерството на отбраната преди година. Въпреки ужаса от войната, в съзнанието си запечатва един мил спомен от нея. На тръгване за България унгарска девойка, влюбена във войник от Самоков, последвала българската армия, като взима със себе си единствено домашния си любимец - малко коте. Солидарни с любовта й, войниците й дават да облече войнишка униформа, за да може да премине през границата безпроблемно.

След завръщането си от войната дядо Любен среща любовта на живота си и за много кратко време се женят. Предложил й брак и й казал, че на другия ден като се видят, ако е облякла червен фустан, значи е съгласна да бъде негова жена, както и станало. В брака им не е било идеално и гладко винаги, имало е трудни моменти и горчилки, но не е имало и периоди, в които са били дълго скарани или е имало ненавист един към друг, казват те.

Трите им дъщери Ани, Снежана и Марияна са гордостта им, а вече с нетърпение чакат лятото, когато ще дойдат от Чикаго двете правнучки - тригодишните близначки Натали и Марая.

Дни преди празника на влюбените юбилярите пожелават на младите хора да имат повече позитивно мислене, да се обичат, но не само по празници и по поводи и да правят компромиси, защото идеални хора няма.