Телевизия KRO направи филм за издирването и първата среща на 43-годишната Галя, която дала момчето за осиновяване преди 20 г.

23-годишният холандец Жулиен Ербюло, роден като Юлиян Христов през 1992 г. във Варна, откри биологичната си майка в България след повече 20 години, пише "24 часа".

Това стана с решаващата намеса на популярното предаване за събиране на разделени семейства Spoorloos (“Без следа”) на холандската телевизия KRO и “24 часа”.

За случая в България пристигна известният журналист Дерк Болт, който от 25 г. разрешава и показва оплетени случаи на разделени семейства. Преди дни телевизията излъчи 35-минутен филм за вълнуващото издирване.

“Не мога да опиша колко съм благодарна и щастлива.

Това е моментът, за

който мечтая

повече от 20 г.”,

казва 43-годишната Галя Христова минути след като научава, че я търси момчето, което е дала за осиновяване преди повече от две десетилетия. От няколко години жената от крайния добрички квартал “Балик” живее и работи като камериерка в Мюнхен. Когато разбира, че със сина, който е виждала за последно, когато е бил на 2-3 г., я дели само една граница и няколкостотин километра, не може да повярва. “Толкова години не знаех нищо за него, а той бил в съседна Холандия! Надявам се, че ще мога да го виждам често, той да идва при мен или аз да ходя при него”, развълнувана е жената.

Всичко започна преди

няколко месеца

Тогава предаването Spoorloos, специализирано в издирването и събирането на разделени семейства, потърси “24 часа” с молба да обединим усилия да открием в България биологичната майка на холандеца Жулиен. Младият мъж се обърнал към тях с надежда, че могат да му помогнат.

Всичко, с което разполагаше момчето, бе удостоверение за раждане, издадено преди 22 г. в община Варна, и едно решение на Софийския районен съд от май 1995 г., с което се разрешава осиновяването на малкия Юлиян от холандското семейство Жан-Пол и Пола Ербюло.

“Не исках да давам Юлиян за осиновяване. Той плачеше и ме молеше да не го оставям в дома. Още ми се къса сърцето, като си спомня картината на раздялата. Принуди ме бившият ми съпруг Михаил, бащата на Юлиян. Той не вярваше, че детето е негово, и ме накара да го оставя. Аз обаче съм сигурна, че той е бащата”, категорична е Галя. Тя и Михаил се разделили през 2005 г. Имали още 3 деца. Най-малкото момиченце починало преди няколко години при нелеп инцидент. По-голямата му сестра Гълъбина от години е омъжена и живее в Берлин. Във Варна, при баща си, останал най-малкият брат на Юлиян Сашо.

Преди време момчето, което неотдавна навършило 20 г., напуснало баща си и заживяло в малкото добричко с. Равнец при баба си Минка - майката на Галя. Възрастната жена е единственият му близък човек, останал в България. Баща му починал в края на миналата година, а майка му се връщала рядко в България.

Когато научава, че има брат в далечна в Холандия, Сашо не може да повярва на ушите си.

“Бяха ми казвали, че имам по-голям брат, който е бил даден за осиновяване, но не можех да си представя, че той ще ни потърси някога. Още по-малко - че ще се видим. Не мога да осъзная, че това е истина”, откровен е Сашо.

Той помага на баба си Минка да върти селската работа. Възрастната жена с много труд отглежда боб, тикви и дини и около тридесетина овце. Миналата година е успяла да продаде по няколко тона продукция. Благодарение на това е успяла да направи като кукла апартаментите на Галя и брат й в Добрич. “За съжаление, ги няма тук да им се радват и да живеят в тях. Бяха принудени да идат на гурбет, защото работа в Добрич няма”, тъгува жената.

Най-малкият й внук Сашо се занимава главно с отглеждането на овцете - изкарва ги по 3 пъти на ден на паша, помага в храненето и почистването. И той обаче мечтае да си намери работа в Европа, защото плащат повече. Там освен сестра му и майка му е и чичо му - братът на Галя. Надява се скоро да се срещне и с брат си Жулиен, когото не познава.

Холандският топ-

журналист Дерк Болт

от “Без следа”

изненадва бабата

на Жулиен

в двора на малката й къщичка на село. Когато й съобщава, че идва от името на внука й чак от Холандия, жената започва да плаче с глас. “Боже, истина ли е?! Колко пъти съм се молила да го открием това дете. Казвах на Галя: “Каква майка си ти да го оставиш?” Дали са го тайно от мен. Мъжът й я накарал да подпише. Тя после ходи да го търси, но я върнаха. Казаха й, че е дадено на други хора”, спомня си възрастната жена.

Когато вижда снимка на порасналия си внук, когото помни като 2-годишно момченце, сълзи рукват от очите й. Дълго не може да се нарадва, взира се в лицето, после притиска снимката и започва да я целува. “Колко е пораснал и какъв хубавец е! Виж колко си приличат със Сашо само - истински братя!” А после допълва: “И от радост, и от мъка плача. Много трудно преживях, че го оставиха. Дадоха го без мое знание, аз научих по-късно”, суети се жената из къщата. Притеснява се, че внукът й ще си помисли колко бедно живеят. “Да не се тревожи. Ние стоим тук заради отглеждането на животните и реколтата. Но него ще го заведа в Добрич, в апартаментите на майка му и на чичо му. Нека види, че сме работни хора, почтени, не трябва да се срамува”, реди баба Минка.

Преди да си тръгнат, холандските журналисти й оставят снимка на Жулиен. Тя я слага над леглото си и не откъсва очи от усмихнатото момче.

“Ще доживея ли

да го видя?

Ще го дочакам ли да дойде?”, кахъри се жената. След като разбира, че предаването ще съдейства с каквото може, жената обещава да не казва на дъщеря си за неочакваната визита, за да бъде пълна изненадата.

Когато няколко часа по-късно Дерк Болт се обажда на Галя в Германия, за да й каже, че я издирва момчето, което е дала за осиновяване преди 20 г., жената е стъписана. Чуди се дали е истина, или някой се прави шега. Когато се уверява, че всичко е действително, пита кога ще може да види момчето си, какво работи, в какво семейство е израснал. Щастлива е да разбере, че се занимава с музика и има приятелка.

Седмици по-късно денят и часът на срещата са определени. По сценария на “Без следа”

двамата трябва да се

срещнат на летището

в Амстердам,

на около 2 часа път от малкото градче, където Жулиен живее с приятелката си. Галя хваща самолета от Мюнхен. Не е спала цяла нощ. Тръпне в очакване. Там на летището ще я чака порасналият й син, когото помни като бебе. Задава си десетки въпроси - как ли изглежда, как ще я приеме, дали й се сърди, какво ще си говорят, ще могат ли да се разберат. Юлиян не говори български, а тя знае малко немски.

Няколко часа по-късно Галя боязливо пристъпва в зоната на пристигащите пътници. Минути след това е в прегръдките на Юлиян. Екипът на “Без следа” не спира да снима, а дни по-късно срещата, която развълнува пътниците на летище “Схипхол”, обиколи цяла Холандия.

Галя Христова: Гледах други щастливи срещи и мечтаех това да се случи на мен

“Не съм спирала да мисля за Юлиян от деня, в който баща му ме принуди да го дам за осиновяване. Не го искаше, защото не вярваше, че е от него. Но аз съм сигурна!”, категорична е жената.

Тя и до днес помни как момченцето се притискало до нея, плачело и се молело: “Мамо, недей да ме оставяш.” “Бе много добро дете, много страдах за него. Веднъж отидох да го търся да си го взема обратно, но ми казаха, че са го осиновели семейство лекари”, спомня си Галя.

Тя е благодарна на хората, които са отгледали момчето. Юлиян ги запозна, когато Галя пристига в Холандия. Тя им носи подарък, приготвила е подарък и за момчето. “Подарих му гривна с кръст. Ние сме вярващи. Господ е един. Вярвам, че той ми помогна да го намеря”, казва жената.

Галя харесала родителите и приятелката на Юлиян. Той организирал обща вечеря, а после Галя ги изненадала с български гозби в дома му. Двамата се обадили на баба му в Равнец. “Тя само плачеше, той говореше, а аз превеждах”, разказва жената.

Двата дни, отредени за срещата, излетели като миг. “Много плаках, като се разделяхме. Но Юлиян ми каза: “Няма да плачеш. Вече няма да се загубим никога!”, споделя Галя.