Другият фактор за увеличения БВП е възстановяването в Европа и слабото евро

Икономиката на България е нараснала реално с 3.1% през последното тримесечие на 2015 г. спрямо същия период на предходната година. Това показва експресната оценка на Националния статистически институт (НСИ), която е най-ранната картина за състоянието на икономиката. Ако направим сравнение между четвъртото и третото тримесечие на 2015 г., растежът е 0.8%. И двете числа са рекордни за периода след началото на кризата в България през 2009 г. Двете числа предстоят да бъдат ревизирани няколко пъти, но практиката досега показва, че впоследствие те дори биват увеличавани.
НСИ все още не е обявило годишните данни и не може да се каже официално какъв е растежът за цялата минала година. Номиналното годишно увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) е 4.2% до 85.6 млрд. лв., показват изчисленията на "Капитал" на база данните за четирите тримесечия на 2015 г. НСИ обаче все още не е обявил дефлатора, който е използвал при изчисляването на реалния растеж. По-ясна картина и подробности ще има след повече от месец, когато ще има ревизия на данните за брутния продукт и ще бъде дадена детайлна информация какво е движело икономиката през 2015 г.
Фактори за растеж
Основните причини за постигнатия невиждан от седем години растеж според икономистите е добрата международна конюнктура и големите държавни харчове през годината. "Растежът основно се дължи на външни фактори", смята икономистът от Институт "Отворено общество" Георги Ангелов. Според него такива са възстановяването на европейската икономика, обезценката на еврото спрямо долара, както и значителното поевтиняване на петрола, а оттам на горивата. "Другият фактор, който също може да бъде определен като външен, това са еврофондовете. Те играят изключително важна роля през четвъртото тримесечие, когато беше краят на стария програмен период", каза икономистът.
"Безспорно се оттласнахме от дъното, до което бяхме стигнали през 2012 – 2013 г.", смята Лъчезар Богданов, икономист в "Индъстри уоч". Според него добрите новини са по няколко линии – възстановяването на пазара на труда, нарастването на инвестициите, рекордното усвояване на европейските фондове, публичните инвестиции и обръщането на тенденцията при лошите кредити. "Оказва се, че все пак имаме добро преструктуриране на икономиката. Експортът работи много добре въпреки спадащите цени на суровините", смята той и допълва, че строителството също показва признаци на възстановяване, но най-добрата новина е повишаването на заетостта особено през последното тримесечие.
През 2015 г. имаше още няколко добри тенденции, които помогнаха на икономиката да постигне този растеж. "Заради ниските лихви по депозитите и кредитите започна да се възстановява пазарът на недвижими имоти. Вижда се събуждане на интереса от страна на предприемачите към нови проекти и нови инвестиции", смята Георги Ангелов.
Най-важният вътрешен фактор обаче е намаляването на безработицата. "Това увеличава доверието на потребителите и веднага се отразява като растеж на индивидуалното потребление", обяснява икономистът.
Държавна намеса
Данните за икономиката през последното тримесечие определено са добри, но идва въпросът за структурата на растежа. Т.е. до каква степен това се дължи на ударното правителствено харчене в края на миналата година и до каква - на възстановяване на частното потребление и инвестициите. От данните за изпълнението на бюджета през 2015 г. се вижда, че усвояването на европейските средства е около 2 млрд. лв. повече спрямо предходната година. Това влияе върху крайното потребление, което има най-голям дял при формирането на брутния вътрешен продукт (78.6%). На годишна база то отчита растеж от 2.5%, което е невиждано от второто тримесечие на 2014 г. Добрата новина е, че потреблението успя да напусне отрицателната територия, в която се намираше през първата половина на годината.
Брутното капиталообразуване (общите инвестиции) също отчита нарастване през четвъртото тримесечие на годината (1.4%), след като девет месеца не можа да излезе над нулата. Експресните данни не показват в детайли каква част от този растеж се дължи на домакинствата и бизнеса и каква - на правителството.
Според Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), косвено може да се докаже, че голяма част от потреблението и инвестициите се дължи на държавата. "Рязкото подобряване на крайното потребление и инвестициите не е изненада, ако се вземат предвид данните за бюджетното изпълнение в края на годината", пише тя в свой анализ по темата. От тях се вижда, че публичните разходи само през декември са близо 5.2 млрд. лв., което представлява увеличение от 11.6% спрямо година по-рано. "Една от причините за това е ударното разплащане по европейски проекти в края на годината поради приключването на крайния срок за плащанията по предходния програмен период (2007-2013 г.) в края на 2015 г.", обяснява тя.
Тази инжекция най-вероятно се е отразила както върху потреблението на правителството (и съответно на съвкупното потребление), така и върху инвестициите, тъй като голяма част от тези разходи по европейски проекти са именно капиталови. Друга възможна причина за растежа на крайното потребление според нея може да се търси в добрите данни за зимния туризъм в края на 2015 и началото на 2016 г., като очакванията на правителството са за нарастване 5-7% за целия сезон.
"Правителството събира повече, харчи повече, а има и парите от еврофондовете", коментира икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. Според него това не е добре в дългосрочен план, защото икономиката развива зависимости към държавните пари. "Наш анализ показа, че 76% от инвестициите са благодарение на евросредствата. Това означава, че циклично ставаме много зависими", смята той.
От компонентите се вижда, че корективите, т.е. основно косвените данъци, са нараснали с рекордните 14.3% на годишна база. Тенденцията към двуцифрени ръстове на този компонент се запази през цялата 2015 г., което се свързва основно с усвояването на европейските средства и публичните инвестиции, по които е платено ДДС. Фактор е и увеличената събираемост на приходните агенции.
Очаквания за 2016 г.
"За тази година по-скоро може да очакваме подобни или малко по-ниски темпове на растеж, защото няма да ги има фондовете, а европейската валута се очаква да поскъпне", смята Георги Ангелов. Той прогнозира около 2-2.5% растеж през 2015 г., но прави уговорката, че на фона на множеството геополитически проблеми всяка прогноза може бързо да бъде преобърната. "Има много неизвестни, които могат да имат негативен ефект - тероризъм, бежанци. Но има и такива, които могат да ни помогнат – пренасочване на руските туристи от Турция към България", добавя той.
"Очакването е през 2016 г. да се задвижат частното потребление и инвестициите", смята Лъчезар Богданов. Според него най-големият проблем в момента е липсата на чужди инвестиции. Защото, ако няма капитали отвън, вътрешните инвестиции могат да се осъществят само със заеми. "Има възможност за добър сценарий през 2016 г. При нас обаче има голяма инерция и добрите неща стават по-бавно", добавя той.