Продажбата на семена намалява, твърдят специалистите

Стана ясно, че и тази година едва 50 на сто от засетите площи с пщеница в страната са със семена от българска селекция. Темата, която е болна от години, "подгря" отново наскоро директорът на Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево, проф. д-р Иван Киряков.

По-неприятна е неговата прогноза, която стряска. Той очаква, че през 2017 година, този процент на български семена в житните ни ниви ще спадне още и ще стигне до незначителните 30 на сто, което като съотношение не изглежда никак добре.

Свързахме се със селекционера и ръководител на Добруджанския институт, за да чуем от първо лице констатациите и изводите му.

Пред в."Български фермер" проф.Киряков заяви, че наистина продажбата на семена само от техния институт е намаляла спрямо 2014 г. наполовина и това се очертава като една трайна тенденция. Вярно е, че и някои други родни субекти освен института реализират семена у нас, но това не променя картината съществено.

Негото обяснение за ситуацията е повече от просто и се побира в един израз - такава е пазарната конюнктура която всички наблюдават като едно следствие, но не могат да променят.

Проф. Киряков твърди, че въобще не упреква зърнопроизводителите за избора им, когато те му казват, че разликата в цената е около 5 стотинки, а в добива 150 кг в полза на вносните сортове.

Освен това споделя, че ги разбира напълно и в друг икономически аспект - когато обясняват, че не могат да получат достойна, или казано по модерному релевантна цена за продукцията си, която на финала продават.

Зърнопроизводителите се мотивират, че заводите за преработка и мелниците не търсят от тях качествена пшеница а такава, която да е по-евтина. Така според него колкото и да звучи безпомощно, засега няма какво да се направи, щом няма кой да им даде тази по-висока цена за по-качественото жито от родната селекция.

От този омагьосан кръг произлиза и изводът, че когато въпросът опира до цена, никой фермер не може да бъде обвиняван за избора си.

Факт е, че днес все повече зърнопроизводители посягат към по-евтините и в същото време по-добивни чужди семена.

Да, така е. Ние селекционерите, не твърдим обратното и признаваме, че родната селекция дава малко по-нисък добив, но наблягаме, че родните семена носят по-добро качество допълва професорът.

И само предупреждава, че спадащите продажби на базови семена зимна пшеница не вещаят много добри прогнози за полското ни производството занапред и че това съотношение не е много добро за условията на нашата страна, защото може да поднесе изненади.

Не бива процентът на българската селекция да падне под 50 процента от площите, защото води след себе си опасности, казва той.

Ако се завърнат суховеите и пролетните засушавания, това ще подложи на риск посевите и е възможно да пострадат много производители, които са заложили изцяло на чуждата селекция, допуска професорът и припомня, че това вече се е случвало в Южна България.

Решихме да попитаме и другата страна - производителите на зърно. Какво мислят, отказват ли се от българските семена и доколко? Осъзнават ли рисковете, които поемат с избора на почти изцяло чужди семена? И защо е така?

Отговорът на Националната асоциация на зърнопроизводителите звучи изнервено.

Нашата асоциация многократно е алармирала заедно с производителите на семена и посадъчен материал, че повече от 10 г. у нас няма нормална селекционна и сортоподдържаща дейност както и производство на предбазови и базови семена ечемик и пшеница, казват от асоциацията.

Причините са общоизвестни и се изразяват в недостиг на научен потенциал или по-точно в отлив на селекционери от институтите и в неадекватното заплащане на труда им - те не получават възнаграждения за създадените и внедрени сортове.

Освен това е до болка известно и ниското ниво на техническата им въоръженост - създават най-ценното - семената, а работят с морално и физически остаряла техника и семепочистващи машини.

Липсва и публична и достъпна информация за сравнителното сортоизпитване и не е изработена база от данни. Знаем, че всичко това е следствие от нерационалното разпределение на приходите от дейността на институтите, които години наред постъпват в бюджета на Селскостопанска академия и реално не се използват за управление на селекционната дейност, казват от НАЗ.

Асоциацията е на мнение, че отговорни за това злощастно състояние на нещата са всички правителства, всички министри на земеделието и всички директори на ССА от 1989 г. насам. Тя дори допълва, че оценява като престъпно и мълчанието на всички професори и академици които имат или би трябвало да имат отношение към темата през всичките тези години.

А след като българската селекция и наука реално излязоха като конкурентен фактор от пазара, бе естествено западната селекция да усети тази ниша и да започне да я запълва със семена, значителна част от които днес се произвеждат в България.

НАЗ констатира, че отначало по-внимателно, а в последните 3-4 години вече и по-смело, зърнопроизводителите са започнали да залагат на тази външна селекция, което е станало необратима тенденция при състоянието на родните институти.

Да, истина е и осъзнаваме, че има риск при конкретни метеорологични условия надценените външни сортове да повалят реколтата и ние го знаем, казват зърнопроизводителите. Но допълват, че този риск днес им изглежда някак си по-малък от риска да се заложи на българската селекция, която е в явен колапс.

По този повод асоциацията хвърля ръкавицата на държавните ведомства и ги призовава буквално: “Господа корифеи от ССА, господа министри и експерти в МЗХ, първо седнете и избистрете стратегията на българското земеделие за следващите 20 и повече години и редуцирайте броя на институтите в страната във връзка с тази стратегия. Аргументирайте плана за това начертано развитие пред ЕС, обезпечете го финансово и започнете да градите. Това очакваме ние производителите от вас”.

Такава е засега картината в житните полета на България. И такъв е отговорът защо българските производители на зърно изневериха на родната селекция пшеница.

Той е много прост и логичен - щом е оставен един вакуум, винаги има кой да го запълни, а това в случая е чуждата селекция.

А за да не е така занапред, причината не трябва да бъде търсена в тях, а там, където й е мястото - в държавната политика.

Т.е. крайно време е за широк дебат каква ще е държавната стратегия в така сериозната сфера на науката и селекцията.

Това очакват производителите, докато все по-често един след друг започват да пазаруват от вносните семена.

Те в този момент ги задоволяват - оказват се хем не по-скъпи, хем по-добивни, хем на пазара, на който ги реализират това се търси.

Само че един ден всички могат да бъдат неприятно изненадани.

Аз съм възприел съотношението 60:40 в полза на българското
казва Ангел Вукодинов - производител, един от лидерите на асоциацията на зърнопроизводителите.

Наистина доскоро българските земеделски производители бяха изключително верни на българската селекция пшеница, но нещата се измениха. Мултинационалните семенарски фирми, опирайки се на инвестициите си в разработки, на финансите си и на маркетинга си, са силно агресивни на пазара.
А в същото време от другата страна е нашата селекция, която зацикли. И стана неминуемо, че ще се внедряват и вносни сортове, а вече и хибриди пшеница.

Ще ги сравняваме и ще избираме.

Аз лично очаквам да се получи един паритет от 50 на 50%, но за себе си съм възприел съотношението 60% на 40% в полза на българското.

Бъдещето ще покаже, но трябват много повече усилия и от страна на селeкционните ни центрове, и от страна на държавата, за да има повече подкрепа за тях.

bgfermer.bg