Георги е болен, безработен и с 24 бона заем

Осем години след пожара във влака София-Кардам, отнел девет човешки живота, помощник-машинистът Георги Николов води един отчаян живот – болен, безработен и с над 24 хил. заем. 31-годишният мъж е сринат, обезверен и огорчен, че държавата и БДЖ са го изоставили в най-трудния момент от живота му и все по-често мисли за самоубийство. Животът на Георги се преобръща в онзи паметен 28 февруари 2008 г. Тогава той е наряд, като помощник-машинист в злополучния влак. Малко преди влизането в гара Червен бряг два от вагоните на композицията са обхванати в пламъци. Загиват девет пътници, сред които и шефът на Националния археологически музей проф. Рашо Рашев, пише „Телеграф”.

Двамата машинисти – Христо Колев и Георги Николов, са разпитани и освободени, без да бъдат обвинявани в нищо. По една жестока ирония обаче съдбата стовари най-тежките си удари върху тях. Машинистът Христо Колев, помогнал при спасяването на много от пътниците, развива остра белодробна инфекция и през 2014 година умира, оставяйки две деца сирачета.

Не по-малко драматична е съдбата и на помощник-машиниста Георги Николов. Той остава жив, но животът му също се преобръща и срива. Стресът и напрежението отключва паническо разстройство. Три години младият мъж е в тежка депресия и не иска да вижда хора.

Развива и болест на гръбначния стълб. Болката, която изпитва денонощно, е ужасна. Налага се ежедневно да му се поставят специални инжекции, чиято стойност на месец е 2 000 лв. до този месец Здравната каса ги поема, сега обаче болният ще трябва да си ги купува сам. А това е нещо непосилно с доходите му от едва 140 лв. инвалидна пенсия.

Георги иска да работи, но заради ТЕЛК-а и дадените му 69% инвалидност, никой не иска да го вземе на работа. „Досега съм ходил на 37 места да питам за работа. Навсякъде казват „Добре”, но като чуят, че съм инвалиди, бързат да ме отпратят. Единственото, което ми остава, е да започна да крада, или да си изкопая гроба и да сложа край на живота си”, вдига рамене Георги.

Той се жалва още, че след като напуснал БДЖ, никой от системата повече не се сетил за него и не го потърсил. „Не ми дадоха и една стотинка, а нито един от колегите ми не дойде да ме види или да се обади, за да разбере жив ли съм. Огорчен съм от това и много ме боли”, въздиша мъжът.

Освен че няма пари за храна и лекарства, бившият помощник-машинист има да изплаща и ипотечен кредит за семейния апартамент. Остават му още 24 хил. лв., които ще трябва да изплаща още 14 години по 200 лв. месечно.

„Съпругата ми работи, но не може с нейната заплата да се покриват всички разходи, че и заема. Много ме дразни това, че вместо да бъда глава на семейството, съм принуден да се оставям жена ми да ме храни”, признава Георги.

„Не зная колко време ще издържа още. Един ден може и да сложа край на живота си. Не съм го направил само заради семейството”, завършва разказа си бившия помощник-машинист от влака убиец.