КНСБ предлага 690 лв. минимална заплата за висшисти

Снимка:

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Още по Темата:

Цел- 25% ръст на работната заплата до 2017-а г.

Да се въведе минимална заплата за висшисти, които работят по специалността си, предлага КНСБ. "Оплакваме се, че нямаме инженери и висококвалифицирани кадри, но на новопостъпващите специалисти се предлагат заплати от порядъка на 500-600 лв.", коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров. Затова синдикатът предлага от 2017 г. за тези работни места възнаграждението да не пада под минималната заплата за страната плюс 50% отгоре. За догодина правителството планира най-ниското месечно възнаграждение у нас да нарасне от сегашните 420 лв. на 460 лв. Това означава, че ако се одобри идеята на синдиката, висшистите, които работят по специалността си, не могат да се разписват под 690 лв. на месец. Под висшист трябва да се разбират и хората с бакалавърска степен, уточниха от КНСБ.
Профсъюзът ще настоява всяка година да се водят преговори за ръст на доходите в частния сектор с определени препоръчителни проценти. Подобни преговори и прилагане на препоръчителен индекс за ръст на възнагражденията в частния сектор бе определен веднъж вече през 2007 г. и той бе от порядъка на 15%. След кризата от 2008 г. обаче тази практика повече не се повтори. "Предлагаме тази година на масата на преговори за новите осигурителни прагове за 2017 г., да сложим и определянето на препоръчителни проценти на нарастване на възнагражденията в частния", съобщи Пламен Димитров. За много сектори според КНСБ може да се договорят ръстове от 10-15% на заплатите. Тези индекси няма да са задължителни, а препоръчителни, но синдикатите очакват фирмите с добри резултати да се съобразят с тях.
Друго искане на синдикатите е от догодина минимални осигурителни доходи да станат със закон минимални заплати по сектори и професии. За 17 сектора благодарение на колективните трудови договори това вече е факт, посочиха от КНСБ. Колективното и браншово трудово договаряне обаче в момента обхваща само една трета от работещите, затова синдикатите искат да се въведе законов регламент за подобно договаряне.
"Всички тези мерки трябва да постигнат не само по-високи доходи в страната, но и по-справедливо преразпределение на произведения брутен продукт", заяви Пламен Димитров. Според синдикатите малко са секторите, в които работниците получават достатъчна компенсация за наемния си труд. През последните години обаче има положителна тенденция в тази насока. Ако през 2011 г. 35.7% от произведения БВП е отивал като възнаграждения за работещите, то за 2015 г. този дял е 41.6%. Нашата цел е през 2017 г. да достигнем 45%, заяви Пламен Димитров.
Бизнесът твърдо против осигурителните прагове
Работодателските организации ще откажат тази година да седнат на преговори за определяне на минимални осигурителни доходи. Те са недоволни от резултата през м.г., когато вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин обяви, че договореният среден процент в половината от икономическите дейности е близо 8%. И наложи същия процент за останалите сектори, в които нямаше договорености. Според бизнеса обаче в този ръст от 8% влиза 13%-ното увеличение на минималната работна заплата от 2016 г., което е административно наложено, а не е резултат от споразумение между работодатели и синдикати.
"Настояваме всяка година вместо досегашните осигурителни прагове да определяме заедно със синдикатите минимални заплати. Те обаче трябва да са само по икономически дейности, но не и по категории персонал", обясни за "Стандарт" Васил Велев, председател на АИКБ. Според него в един сектор би трябвало да има само една минимална заплата - за нискоквалифицирания труд, а не 6-7 за отделните професии. "Само в рамките на такива преговори сме склонни да обсъждаме и препоръчителни индекси на увеличение на заплатите по сектори", каза Велев.
"Склонни сме да мислим за препоръчителен индекс, с който да се вдигат заплатите в частния сектор, какъвто имаше преди кризата", заяви и Евгений Иванов, изп. директор на КРИБ. Той обаче припомни, че някои антикризисни мерки, поети от страна на бизнеса, продължават да действат и до днес - плащането от бизнеса на първите три дни от болничните, например.
"Готови сме да преговаряме за всичко, свързано със заплащането, но настояваме преди това да се въведе ясен механизъм за ежегодното определяне на минималната работна заплата в страната", подчерта Иванов. Според КРИБ това е основният репер, от който тръгват всякакви други преговори по доходите. Не бихме приели обаче държавата да ни налага административно нива на възнаграждения, каза Иванов.
Living wage и в България?
България да въведе по подобие на някои европейски страни т.нар. Living Wage - заплата за издръжка. Тази нова идея лансира КНСБ. Става дума за минимално възнаграждение, което гарантира определен жизнен минимум за работещите на възраст над 25 г. То е по-високо от официалната минимална работна заплата, която важи за работниците на и под 24 г. В момента всяко тримесечие КНСБ изчислява подобна величина - издръжката на живот, включваща основни разходи за нормално съществуване у нас. По последни данни тази сума е 560 лв. месечно на човек.
"Living wage би трябвало да се съобрази с региона, в който живеят хората, като по този начин се изравнят регионалните диспропорции", смята президентът на КНСБ Пламен Димитров. Така например във Великобритания Living Wage е 8.25 паунда на час, докато за Лондон сумата е 9.40 паунда на час. В същото време минималната заплата на Острова е 6.70 паунда на час. Плащането на Living Wage обаче не е задължително. Работодателите може да изберат дали да се съобразят с по-високата сума, като това е знак за корпоративна социална отговорност.
Най-добре платени в IT сектора, най-зле - кожарите
Най-добре платени са работещите в ИТ сектора, където средната работна заплата през м.г. е била 2710 лв., показват данни на НСИ, изнесени от КНСБ. На другия полюс по възнаграждения са заетите в производството и обработката на кожи със средна надница 470 лв. месечно. През м.г. е отчетен 8.8% реален ръст на средната заплата за страната - от 894 на 930 лв. Продължава обаче да е висок делът на нископлатените работници. В 17 икономически сектора средното възнаграждение е под 75% от средната заплата за страната. Там работят една трета от наетите, или 689 000 българи. Добрата новина е, че спрямо 2014 г. делът им е намалял - тогава са били 712 000 заети. Най-ниско платени са секторите кожарство, рибно стопанство, производство на облекло, обувки, изделия от дърво и мебели, търговия на дребно, ресторантьорство, озеленяване.
Половин милион напуснали страната
Пазарът на труда се оголва драматично
Възстановяването на заетостта след кризата върви с бавни темпове, показва статистиката. Все още не могат да бъдат наваксани загубените след 2008 г. 420 000 работни места. Според данните на НСИ в края на 2008 г. заетите българи на възраст от 15 до 64-годишна възраст са били 3.310 млн. души, а в края на 2015 г. са близо 3 млн. Т.е. 310 хиляди работещи по-малко има у нас в сравнение с преди кризата. Тези данни обаче са силно повлияни и от намаляващия брой на населението. По данни на НСИ от 2008 г. до края на 2014 г. броят на българите на възраст между 15 и 64 г. е паднал с 497 000 души. "Голяма част от тях са напуснали страната. Пазарът на труда се оголва драматично", заяви Пламен Димитров. Според КНСБ именно конкуренцията на пазарите на труда в другите европейски пазари е причина у нас работодателите да вдигат възнагражденията през последните три-четири години, за да задържат ценните си кадри. Необходимо е до 2017 г. средната работна заплата у нас да нарасне с 25% в сравнение с нивото й от 2012 г., но едновременно и с повишение на заетостта, смятат синдикатите.
Работодателите обаче настояват за облекчени условия за внос на висококвалифицирана работна ръка. Засега правителството е готово да отвори пазара ни труда с предоставянето на т.нар. Синя карта, само за специалисти от сектора на информационните и комуникационни технологии.
Младите лекари стартират с поне 1260 лв.
Заради хроничния глад за здравни специалисти Федерацията на синдикатите в здравеопазването ще настоява за сериозен ръст на възнагражденията при подновяването на колективния трудов договор през юли т.г.
"Предлагаме медицинските сестри да получават не по-малко от две минимални работни заплати", посочи д-р Пламен Радославов от ръководството на федерацията. За начинаещи лекари профсъюзите ще настояват стартовите възнаграждения да са поне три минимални заплати за страната. Така при 420 лв. минимална заплата медицинските сестри трябва да получават не по-малко от 840 лв., а младите лекари - поне 1260 лв.
Сега по закон възнаграждението на специализантите е 950 лв. и нерядко се получава така, че са по-добре заплатени от лекари, които ги обучават, разказа Радославов.
За сега здравното министерство се е ангажирало единствено да вдига всяка година с 20% заплатите на лекарите в спешната помощ, докато до 2020 г. се получи 100% ръст от нивата от 2015 г. Целта е да се мотивира специалистите да останат да работят не само в спешната помощ, но и в България.
Васил Велев, председател на АИКБ:
А защо да няма минимум и за среднисти?
Без да отхвърляме идеята за минимална заплата за висшисти, възниква въпросът: А защо да няма минимална заплата и за среднисти? Или за хора с две висши образования? Или за докторанти? Колкото повече регулации има на пазара на труда, толкова повече пада заетостта и толкова повече стават бедните българи. Що се отнася до въвеждане на living wage в България, ние и сега имаме ориентир за минимален жизнен стандарт - прагът на бедност.