Обяви министър Танева и отрече гърците да получават 3 пъти по-високи субсидии от българите

Разговорите и преговорите по бюджетите за подпомагане с европейски средства са приключени за периода 2014-2020 г. Няма как да се договаря отново, предвид почти 2-годишния дебат по линия на общата селскостопанска политика за държавите-членки. Това каза в "Неделя 150" по БНР министърът на земеделието и храните Десислава Танева по повод твърдението на доц. Въто Христов, че гръцкото земеделие получава 3 пъти по-високи субсидии, отколкото българското. Според министър Танева тези субсидии категорично не са три пъти по-високи: "Въпросът е, че по различни мерки и схеми са различни ставките, но като общ бюджет на подпомагане и това към какво вървим, линията по водене на преговорите беше към намаляване на диспропорциите между различното подпомагане в старите и новите страни-членки. Такава разлика от 3 пъти просто не съществува. Има официална статистика и информация от ЕС, всеки може да провери какви са договорените бюджети и подпомаганията", поясни министърът.

"Ставката на декар дали е за зърно, дали е за зеленчук, е една и съща. Това допълнително намалява нашите площи от плодове и зеленчуци, и ние от нетен износител през 1989 г. ставаме нетен вносител. Нормално е, когато земеделието е на частен принцип, предприемачът да има интерес да гледа това, от което печелил. При условие, че е еднаква ставката, когато ти произвеждаш продукция със 150 лева разход и с 1000 разход, всеки предприемач ще избере това, което е с най-малко разходи в декар", каза Танева. Тя коментира и направеното за новия програмен период 2014-2020 г. "За първи път от общия бюджет, който е договорен по линия на директните плащания, от 13 процента от пакета може да се отделя за сектор "Плодове, зеленчуци и животновъдство" с тенденцията да бъдат подпомогнати значително повече, отколкото във предишния програмен период, за да възстановим производства, които сме имали. Категорично това ще доведе до увеличаване на производството", поясни Танева. "Това, което може към момента да направим с инструментите и правата, които имаме по регламентите за подпомагане, ние сме го направили", отчете министърът.

Относно загубите от европейските санкции и ограниченията в износа на селскостопанска продукция, министър Танева заяви, че са се отразили лошо върху българското земеделие. "От началото на руското ембарго през август 2014 г. до януари 2016 г. българското земеделие по отделни сектори е загубило близо 300 милиона лева приходи. Тези приходи са загубени не толкова от директен пазар, който в годишен пазар се оценява около 20 милиона. Загубеното е вследствие на намалението на цените на ембарговите стоки за руския пазар, наложени спрямо ЕС. Интересът на България е по възможно най-бърз начин да се възстановят традиционни отношения и пазари. България обаче сама извън обхвата на общността няма как да го направи да се случи или да повлияе", каза Танева.

На въпрос дали промените в закона за тютюна ще намалят контрабандата, Десислава Танева изрази надежда това да случи. "Контрабандата е във вече преработените тютюни и цигарите. Измененията, които приехме в закона, касаят администрирането на производството. Това производство по принцип не е акцизна стока. Промените са крачка напред в самото администриране производството и аз се надявам, че кампаниите за изкупуване, които ще следват след тези промени, биха били много по-ясни като права и задължения на двете страни. Създаваме публични регистри за всички оператори в производството и закупуването, с идеята да няма сключване на по няколко договора", подчерта земеделският министър.