Много хора днес търсят причините за своите провалени връзки

С масовото навлизане на кабелната телевизия и интернета, едва ли има човек, който да не е попадал на порнографски филми. Безспорно, в наши дни достъпът до тях е максимално улеснен, при това независимо дали става въпрос за възрастни или деца. Много родители се притесняват, когато за пръв път открият, че техните наследници гледат такъв тип видео съдържание. Съвсем наскоро моя позната също се беше озовала в такава ситуация и беше реагирала прекрасно – без да се кара на сина си или пък да му забранява, защото едно подобно действие би накарало детето да се стресира и обърка, но на практика не би ограничило евентуалните му бъдещи сблъсъци с такива клипове.
Като психолог аз мисля, че няма нищо страшно в това да се гледат порнографски филми. Обикновено това е само фаза и те омръзват бързо, най-малкото защото в преобладаваща част от случаите сюжетът, позите и дори „актьорите“ са еднакви. В същото време не съм съгласна с тезата, че порнографските филми са полезни като форма на сексуално образование, тъй като те дават информация по-скоро в сферата на сексуалните техники, отколкото за разбирането и различните подходи към интимността. Водещата цел на сексуалното възпитание е да формира системи от правила и норми за сексуално общуване. Обогатяването на сексуалния „репертоар“ става чрез споделянето на сексуални желания между партньорите, с уважението един към друг, а не с гледането на различни секс пози.
Не е излишно все пак да помислим кога е най-удачният момент да говорим по темата за секса с нашите деца. Мнението ми е, че те са готови да получат отговори веднага щом ни зададат съответните въпроси. Проявявайки интерес в областта на сексуалността, децата трябва да получат адекватни отговори, защото ако те не дойдат от страна на родителите, възниква рискът тази информация да се търси от алтернативни източници и да достига под изкривени трактовки. Премълчаването, заблуждаването и отлагането на тези разговори създават неблагоприятни нагласи. Избягването на темите, свързани със секса, формира трайни асоциации за тайнственост, прикритост и срам. И като капак - на базата на своята неискреност по въпросите за половото общуване, родителите загубват своята изначална фигура на авторитети. Друг важен момент е подрастващите да свикват със свободното използване на официално приетите символи и термини за полови белези, за да не се стига до заместващите цинични названия, които объркват.

В крайна сметка, сексът е едно приятно изживяване, а не средство за избиване на комплекси, налагане на власт или създаване на зависимости. Истина е и, че половата система е така устроена, че се поврежда при неупотреба като това е напълно обяснимо от физиологична и психологическа гледна точка. Много хора днес търсят причините за своите провалени връзки в това, че не са успели да намерят подходящия човек. Нито за миг обаче не се замислят, че причините за тази неудачност се крият в собствената им неспособност или по-вярно казано - в собственото им нежелание за вникване в същината на емоциите и интимността. Любовта, както и сексът са изкуства. За да не търпим крушения в тях, не трябва да разчитаме на късмета, а да отделим повече време за разбирането на споделеността и изследването на границите, където свършваме ние и започва човекът, когото обичаме.