От една страна, стои съвременното разбиране за наказателната репресия като крайна, извънредна форма на държавна принуда при извършване на посегателства с особено висока степен на обществена опасност

Необходим ни е нов Наказателен кодекс. Времената се променят, има необходимост от нови състави за новите престъпления на XXI-ви век и отговор на динамиката на обществените отношения. Това заяви вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева по време на конференция в Софийския университет, посветена на 120 годишнината от създаването на първия български наказателен закон през 1896г. Тя беше категорична, че трябва да бъде намерен широк обществен и политически консенсус и да има достатъчно обсъждания.

Кунева посочи, че изготвянето на нова наказателна политика и на нов наказателен кодекс трябва да се съобрази с няколко важни обществени баланса. От една страна, стои съвременното разбиране за наказателната репресия като крайна, извънредна форма на държавна принуда при извършване на посегателства с особено висока степен на обществена опасност. От друга страна, са очакванията на голяма част от обществото, според които само по-тежките и строги наказания на колкото е възможно повече деяния, са справедливи и ефективни, посочи тя. По думите й трябва да търсим добрата спойка между висока експертиза и силен политически ангажимент. Не е въпросът винаги да бъдеш популярен, а да можеш да водиш обществото напред, каза тя.

Вицепремиерът беше категорична, че при изготвянето на новия НК политиците трябва се поучат от уроците при съставянето на първия наказателен закон. Тя припомни, че той се е изготвял повече от 16 години. От една страна това е нормално - кодексът е един от основополагащите документи на правото във всяка една страна и не може да се претупва. От друга обаче дългото забавяне между 1880 и 1896 отразява и политическите кризи, през които е минавала България, и липсата на приемственост между едно правителство и друго. Това е урок, от който трябва да се поучим - националните задачи, каквато несъмнено е тази, не може да стават жертва на политическа конюнктура, каза Кунева.

Според нея друг урок е, че през 1896 срокът за обсъждания на проекта от съдии и адвокати е бил твърде кратък. Наш дълг да намерим баланса между бързината и устойчивите резултати. Широкият обществен дебат, постигането на максимално обществено съгласие е императив, посочи тя.

Кунева цитира указанията на указанията на тогавашния премиер д-р Константин Стоилов за изготвянето на наказателния закон - "1. Трябва да представлява последния резултат на углавната наука; 2. Да бъде съобразен с нуждите и културното развитие на нашия народ, т.е. да е практичен и приспособен; 3. Езикът му да е ясен, точен и определен” - като коментира, че същността им важи и до днес и трябва да се приложи и към новия Наказателен кодекс.

По думите на Кунева ключово за провеждането на съдебна реформа, част от която е новата наказателна политика, остава човешкия капитал и повишаването на качеството на юридическото образование.