Как може Трети март да ни разделя!

Най-доброто от печата

03-03-2016, 08:44

Снимка:

bnr.bg

Автор:

Андрей Пантев

Всичко от Автора

Чакаме с новия прочит на историята да редактират и песента „Пустите клисурци станали атлантици”

Може ли да забравим или да игнорираме 3 март 1878 г. От бабин скут знаем тази дата - независимо дали е празник или не. Та нали тогава европейската политическа карта се обновява с възстановената държава България. Повечето държави по света не отбелязват античното и дори средновековното си историческо наследство, а празнуват тогава, когато са станали модерни държави. Такава е и мотивацията да приемем 3 март за национален празник.

Русия или Турция

Русия и Турция имат различно участие и роля в нашата историческа съдба. Това не означава, че днес следва да ги възпроизвеждаме по същите показатели. Не можем вечно да репродуцираме мрака на турското робство. Но не и да го тушираме, за да ни приемат като европейци. Но как пък да омаловажаваме неумолимото обстоятелство да отбележим кой изгони турците като угнетители! Преклонението към нашето мъченичество не следва да бъде извор за съвременна ненавист. Много страни по света са освобождавани от някого. Италия се обединява с помощта на Франция от Австрия. Но заплаща териториално с предаването на Ница и Савоя, където е роден Гарибалди. Това не значи, че днес италианците трябва да мразят австрийците. Така че тези дати трябва да бъдат почитани в онази реалност, в която са се случили. Днес е неуместно да се правят парламентарни комисии дали има намеса на Турция и Русия у нас. А може би ще конструираме комисия за намесата на Сенегал и Нова Зеландия в нашите вътрешни работи. Когато ти се намесват, значи си уязвим,следователно безпомощен.

Когато изразяваме признателност към някаква историческа заслуга на друга държава към нас, не значи, че сме готови да изразим раболепие, имитации и скривано покорство. И обратно, когато казваме, че турците са ни потискали, не значи, че днес трябва да сме във враждебни отношения. Не смятам, че само с историзъм може да се защити позитивното отношение на българите към Русия. Защото не можем да си представим българското Възраждане без духовната, църковната и финансовата помощ на Русия. Не може една историческа дата да разделя съвременно общество, още повече че е изминал повече от век. По-скоро тя следва да обединява като поклон към миналото, без текуща неоконюнктура.

Вечните русофили-русофоби

В исторически план във всяка страна има групи, идеи и партии, които са склонни да ориентират страната си към една или друга държава. Аз съм сигурен, че днешните русофоби в по-голямата си част имат генетичен или службогонски русофилски корен. И ако утре стане някакъв въображаем вариант на реализация на ялтенските спогодби, тия същите потомци ще стоят с китка на летището, на Орлов мост или варненското пристанище да посрещнат руските братя. Затова руският дипломат граф Ламздорф има един израз - дайте повече врагове на Русия като Стамболов и по-малко приятели като Драган Цанков. Голяма част от съвременните русофили имат бизнес с Русия. Нищо укорително, но това е русопрагматизъм. От друга страна, такива като Иво Инджев от висотата на руското си детство обявяват, че уважават руската култура. Каква беда за нея, Боже мой, ако такъв културолог я отхвърля. Без неговото утвърждение тя би рухнала.

Ретро ли е обръщението „братушки“

Като бит, антропология, като език, като манталитет обръщението „братушки“ има отколешни исторически корени. А да не би да е измислено от Коминтерна? Да не забравяме, че по време на национално-освободителното ни движение, когато обръщаме поглед към Русия, по територия тя е най-голямата страна в света. Нашите национал-революционери са знаели, че е православна, силна с респект държава въпреки пораженията от Кримската война. Те са очаквали помощ, но нейното устройство не е било идеал за бъдеща България. Ние казваме „любов“, „родина“ и „хляб“ на един и същ език. Затова българското опълчение не можеше да бъде командвано от генерал на Дизраели или пруски офицер. Чакам в новия прочит на историята днес да се редактира и песента „Пустите клисурци станали атлантици”. Стараят се хората... Инверсии всякакви.

Война между Русия и НАТО би било мащабна катастрофа

Всички пророци, които аполикаптично вещаят разпадането на Русия и Турция искат да обърнат внимание към себе си. Няма да има руско-турска война, защото това означава глобална война. Времето на класическите войни отминава. От друга страна, конфликтът е част от историята и природата на човечеството. Светът не може без конфликти. Те движат прогреса, колкото и непривлекателно да звучи. Цялата работа е, че нашите докарвачески метани към Запада понякога завършват печално. Онези, които са ни поощрявали да се противопоставяме срещу Русия, са правили съюз с нея против нашите национални стремления.



Снимка на Деня

Златна есен в парк "Кайлъка"