Специалностите от това направление са атрактивни заради ниската безработица и добрата заплата

Заради бежанската криза, актуалната тема за сигурността, а и заради високата издръжка на един студент - 5412 лв., държавните вузове предпочитат да откриват специалности в професионалното направление “Национална сигурност”. Частните също искат да обучават студенти в това направление, защото има интерес и нужда от кадри, въпреки че не получават средства от държавата.
Вече 9 висши училища следват новия тренд и предлагат специалности в тази област.
Механизмът за формиране на субсидията на един студент се определя по следния начин: базовият норматив за издръжка на един студент е 693 лв. Той се умножава по коефициенти. За професионалното направление “Национална сигурност” коефициентът е 7,81, умножен по 693 лв., прави сумата 5412 лв. Коефициентите варират от 1,05 до 9.
Магистърските специалности привличат висшисти. IT специалисти например се записват в магистърската програма “Киберсигурност” на Нов български университет. От системата на вътрешните работи се записват в “Противодействие на престъпността”. “Национална и международна сигурност” е с по-широк профил и привлича хора, които работят като консултанти, експерти, дори и журналисти, обясни проф. Христо Георгиев, ръководител на департамента “Национална и международна сигурност” в Нов български университет. Според него на фона на намаляващия брой студенти като цяло кандидатите за предлаганите от неговия департамент специалности расте. От есента НБУ пуска още 2 програми - в областта на криминологията и кризисен мениджмънт и интернет технологии.
Бакалавърската специалност “Национална сигурност” е най-новата, разкрита в Правно-историческия факултет на Югозападния университет в Благоевград. Първият прием на студенти бе осъществен през академичната 2015/2016 г. Интересът от страна на кандидат-студентите е изключително голям и всички места бяха усвоени, обясни доц. д-р Николай Марин, зам.-декан на факултета.
Интересни специалности има в университетите. Военната академия “Георги Раковски” предлага публични комуникации в сигурността и отбраната, сигурност във въздухоплаването, стратегическо ръководство на сигурността и отбраната, управление при извънредни ситуации и защита на населението.
В Академията на МВР пък има специалности като “Гранична полиция” и “Корпоративна сигурност”.
Варненският свободен предлага програми като “Митническо разузнаване и разследване”, “Съдебни експертизи” и “Подготовка на силите и средствата за действия в условията на неконвенционални кризи”.
Доц. Мария Фъртунова, шеф на дирекцията за висше образование в МОН:
Ниската безработица и добрата заплата правят специалностите атрактивни
- Г-жо Фъртунова, откъде идва интересът към професионалното направление “Национална сигурност”?
- Средният осигурителен доход според рейтинговата система за национална сигурност е 921,54 лв., а облагаемият доход на завършилите е 943,13 лв. 3,50 е коефициентът на безработицата, а приложението на придобитото висше образование 53,5%. Бих казала, че ниската безработица и високият доход на специалистите, завършили “Национална сигурност”, привличат все повече кандидат-студенти. Висшите училища са успели да създадат доста атрактивни специалности. В специалността “Защита на националната сигурност” във Варненския свободен университет се обучават 831 студенти. Интересна е и специалността “Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред” в Академията на МВР. В нея учат 625 студенти. Висшите училища изключително добре рекламират специалностите.
- За преподаването е необходимо да купят белезници, палки...
- Не само това. Редица висши училища обзавеждат симулационни зали, в които се имитира съответният процес. Ако се изучава “Защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи”, студентите трябва да бъдат поставени в условия на авария. Това става или на открити терени, или в зали, които са много добре оборудвани.
Отпускат 600 000 лева за математици и IT спецове
600 000 лв. допълнително ще даде държавата на университети, които приемат повече студенти в професионалните направления “Математика”, “Информатика и компютърни науки” и “Комуникационна и компютърна техника” през академичната 2016/2017 г. Допълнителните средства за капиталови разходи ще са 2000 лв. за студент.
Това предлага министерството на образованието, за да се стимулира висше образование, което да отговаря на изискванията и потребностите на реалната икономика и пазара на труда. В резултат на мерките се очаква приемът в трите професионални направления да се увеличи с 300 студенти.
В проекта за постановление за утвърждаване на броя на приеманите студенти и докторанти в държавните университети има приложен списък с 31 приоритетни специалности. От министерството отчитат, че кандидатите за тях намаляват, а икономиката и обществото имат остра нужда от такива специалисти.
В списъка с приоритетните специалности са педагогиката, теория и управление на образованието, природните науки, машинното, строителното и общото инженерство, архитектурата, металургията, растениевъдството, животновъдството, ветеринарната медицина и др. Ще бъде ограничено финансирането на определени професионални направления, в които дадено висше училище не успява да се конкурира успешно с останалите, казаха още от МОН. Така по естествен начин щели да се укрепят направления, подготвящи най-добрите специалисти, от които икономиката ни има нужда.
Специалностите, които дават учителска правоспособност, трябва да бъдат приоритетни и защитени. Това коментира ректорът на ВТУ “Св.св. Кирил и Методий” проф. Христо Бонджолов. Той с изненада установил, че в списъка с 31 приоритетните професионални направления на сайта на МОН липсват филологическите специалности и историята. Според проф. Бонджолов българската филология и националната история трябва да бъдат поставени отпред в списъка, защото те са въпрос на национална сигурност