Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Износът на България расте с 5.2% през миналата година и достига рекордно високо ниво - зад граница са продадени стоки за 45.5 млрд. лв. Увеличението идва от търговията с Европа. Най-добрата новина е, че голям растеж има точно при продуктите с добавена стойност - машини, апарати, авточасти, електроника. Тази група вече няколко години е лидер в износа, като изпреварва други най-продавани стоки като горива, метали и зърно. Точно при тези суровини миналата година има спад, но той е ценови и идва от международните пазари. Минус има и във фармацията заради проблемите в Русия и Украйна. Ръстът към Европа е значително по-голям - почти 8%. Така България вече продава към евросъюза 64% от общо изнесените стоки. По-стабилното представяне на европейския пазар не е изненада - икономиката на ЕС нарасна с 1.8% през миналата година. За този ръст благоприятстваха и обезценяването на еврото спрямо долара и по-ниските цени на петрола, благодарение на което конкурентоспособността на европейската продукция по света се увеличи. По-слабият растеж на продажбите извън ЕС е също логичен. Икономическите трусове и политическото напрежение в основни търговски партньори за България като Русия, Украйна и Турция нямаше как да не се отразят на стокообмена ни с тях. Икономическото забавяне на Китай също може тепърва да дава своето неблагоприятно отражение върху продажбите ни навън.

Темпът на растеж от 5.2% е доста по-нисък от отбелязаните над 30% през 2010 и 2011 г., но тогава номинално експортът беше по-нисък от 40 млрд. лв. Освен това тогава липсваше дефлационен натиск върху цените на суровините. И ако в миналия период по-високите цени са допринасяли повече за стойностния обем на износа, през 2015 г. той е нараснал благодарение и на по-голямо изнесено количество стоки и въпреки по-евтините суровини.

Повече машини, по-малко суровини към ЕС

Продажбите на България към ЕС достигат 29.1 млрд. лв. през 2015 г. Около две трети от тях (69%) са насочени към Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия. Данните показват стабилен годишен ръст на продадените стоки в най-големия ни търговски партньор Германия - 9%. Той идва най-вече заради изнесени машини, апарати и електрически машини. Въпреки всички сътресения в съседна Гърция през миналата година експортът ни в тази посока нараства с 1.9%, като нивата на продажби при всички групи стоки остават близки до тези от миналата година. По-съществен спад към тази дестинация има само в износа на облекла.

От основните ни европейски партньори износът спада единствено към Белгия – с 5.5%, като тук вероятно причината е, че по-голямата част от него е мед и медни изделия, а цените на тази суровина паднаха с около 35% за година. Данните на НСИ показват, че все пак стойностният обем на експортираните мед и медни изделия към страните от ЕС през 2015 г. се е увеличил с 8.2%, но този темп на ръст изостава спрямо растежа от 20%, който отбелязват електрическите машини.
Именно електрическите машини оглавяват класацията за стоката с най-голям стойностен обем в износа ни към Европа - той надминава вече 3 млрд. лв. Тук се включват продадени навън жици, кабели, части за електрически вериги, прекъсвачи, реостати и т.н. Второто място е за други машини и апарати - най-вече хладилници, фризери, арматурни артикули, котли, вани, части за асансьори и кранове, помпи и др.

Известен спад има в продажбите на житни растения и трикотажни облекла. Спадът идва най-вече по линия на царевицата. Според доклад на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) той се е получил в началото на миналата есен, което е било резултат от изчакването на българските производители за покачване на цените на международните пазари.

Минимален ръст към трети страни

Към всички останали страни извън евросъюза износът е нараснал с едва 0.6% за миналата година и достига 16.4 млрд. лв. Тук ясно се вижда влиянието на по-ниските цени на суровините - горивата и медта са най-продаваните ни стоки извън ЕС, като и двете отбелязват спад съответно от 25.4% и 7.4% на годишна база. И към третите страни намалява експортът на житни растения, както и на руди и лекарства.

И към държавите извън съюза има значителен ръст в продадените електрически машини - 18.4%. Стабилно се увеличават и продажбите на части за автомобили и други превозни средства.

Продажбите към два от трите ни основни партньора извън ЕС – Турция и Русия, спадат (съответно с 3.3% и 24.7%). Така Китай измества Русия и е вече вторият най-важен пазар към трети страни, но ръстът на продажбите към най-голямата азиатска икономика не е толкова висок - 3.2%. Към Китай се увеличава износът на мед и медни изделия, но намалява на руди и шлаки и житни растения. От ситуацията в Русия и санкциите най-много е пострадал експортът на лекарства, машини и апарати, авточасти, плодове и други храни. По-малко житни растения, мед, желязо и нефтени продукти, както и дървесина и облекла сме продали и в Турция. За сметка на това към тази дестинация продажбите на продуктите от какао се удвояват, растат и тези на авточасти и електрически машини. Към другите ни балкански съседи извън ЕС – Сърбия и Македония, продажбите растат стабилно (с 15.4% и 8.1%). Любопитно е какво се случва с износа ни към Иран след отпадането на международните санкции: данните показват покачващ се експорт на тютюн и лекарства, но се отчита спад на една от основните ни стоки към тази страна - торовете.

Вносът от ЕС също се увеличава - с 5.5% спрямо 2014 г. до 33.2 млрд. лв. България внася най-много стоки от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. Вносът от трети страни намалява – с 5.9% до 18.4 млрд. лв. Основните страни, от които купуваме стоки, са Русия (енергийни ресурси), Турция, Китай и Украйна.

По-слаба година

Очакванията за 2016 г. обаче не са толкова оптимистични. Данните за януари 2016 г. показват едва 1% нарастване на износа. Нов тренд е, че увеличението е изцяло благодарение на по-силно представяне на пазарите на трети страни (към тях търговията расте с 6.3%), докато износът към ЕС през първия месец на годината намалява с 1.5%. Все още не са публикувани подробни данни за търговията с ЕС, които да дадат повече яснота към кои европейски страни и при кои стоки се отчита спадът.

Всички институции (МФ, БНБ, ЕК, МВФ) на практика предвиждат забавяне на износа през 2016 г., като посочват, че вътрешното потребление ще бъде моторът на БВП през годината. В средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите се очаква общият ръст на износа за 2016 г. да е 4.6%, за 2017 - 4.8%, и 5% за 2018 г. От БНБ също както МФ и ЕК смятат, че приносът на износа за растежа на БВП ще се свива през тази и следващата година. Основна причина е международната конюнктура - влошаването на икономиката във важни за България търговски партньори като Китай, Русия и Гърция, както и геополитическите несигурности. БНБ очаква, че през 2016 г. ще се забави и вносът на стоки и услуги и той ще се възстанови чак през следващата година.