Правят закон от одобрените от НС шест законопроекта за промени в Закона за развитието на академичния състав

Идва ли най-сетне краят на "професорите на кило", които бълват висшите учебни заведения? От доста време това е проблем, за който се говори публично. Със Закона за развитието на академичния състав, приет по времето на Сергей Игнатов, на всеки университет бе позволено да хабилитира учени по своя преценка и без лимит. Резултатът бе, че в България се нарои цял "град" професори с размерите, примерно, на Дряново. Само за краткия период, в който законът действаше, бяха хабилитирани над 8000 доктори, професори и доценти. Сега това е на път да се промени, пише standartnews.com.
Шест законопроекта за промени в Закона за развитието на академичния състав одобри парламентът преди седмица. От тези документи трябва да бъде подготвен общо един закон, който да ограничи безконтролното раздаване на научни степени и звания. Първите от тези поправки са внесени още през 2014 година, но едва сега видяха бял свят.
Част от проектите променят само детайли - в два от тях основният акцент е в това, че се удължава с две години срокът, в който главните асистенти трябва да защитят докторска дисертация, за да запазят длъжността си. Тези текстове обаче са леко закъснели - междувременно асистентите, които не го направиха, вече са освободени от длъжност.
Проектите, които внасят реални промени в закона, са три. Единият от тях е изготвен от МОН и внесен от министерски съвет. Основното, което въвежда той, е създаването на единен електронен регистър на всички български учени заедно с техните постижения и академични трудове. Проектът въвежда и минимални изисквания, без които даден учен не може да стане доктор, професор или доцент. Те се измерват в точки, като сред тях са научни статии в реферирани списания, монографии, глави в книги, както и брой подготвени докторанти. В областите, където може да има патент, се отчита и броят подадени заявки за патенти. Взема се предвид и още нещо - на каква стойност са били проектите, които тези учени са ръководили. Отчитат се и новите учебни курсове, които са въвели. До оценяване се допускат само хората, които отговарят на тези минимални наукометрични изисквания. Запазва се обаче досегашният ред на присъждане на научните степени - на ниво университет или институт. Новото е обаче, че членовете на журитата също трябва да отговарят на тези минимални изисквания, за да бъдат избрани за оценители. При установяване на плагиатство ученият ще бъде освобождаван от академична длъжност предвижда още МОН.
Петият проект е на проф. Станислав Станилов от "Атака" и предвижда сегашните журита, много често обвинявани в шуробаджанащина, да бъдат заменени с научни комисии. Той настоява всички процедури по сега действащия закон да бъдат проверени дали съответстват на изискванията. Ако не - ученият трябва да бъде освободен от длъжност със задна дата. В противен случай ще попаднем в абсурдната ситуация, че част от учените ни отговарят на минималните изисквания, а друга част - не. Станилов иска също да се създаде Национална агенция за академична апелация (НААА), която разглежда жалби по приключили процедури. До момента такива жалби гледа единствено съдът. Агенцията би трябвало да се произнася и по сигналите за плагиатство.
Последен е внесен проектът за промени в закона на доц. Милен Михов и депутати от Патриотичния фронт. Както проекта на проф. Станилов, той също извежда конкурсите на национално ниво. В него научните журита не се премахват, но членовете им се избират от Национална листа на научните журита и утвърдени чуждестранни учени. Академичните длъжности според този законопроект са валидни на територията на цялата страна, не само в дадения университет или институт.
Предстои от всички тези проекти да бъде направен един закон, при който вероятно основната битка ще бъде дали професорите, получили длъжността си по "лесния начин" без минимални изисквания, подлежат на проверка със задна дата дали съответстват на тях. По всяка вероятност обаче това няма да се случи, тъй като би предизвикало революция в академичната общност.