ИПИ: Защо се налага вземането на дълг и как да се прекрати нуждата от периодични емисии нов дълг?

През изминалата седмица Министерството на финансите успешно пласира двоен транш 7- и 12-годишни облигации на обща стойност 1,994 млрд. евро, който е равностоен и на максимално допустимия размер на новоемитирания външен дълг през 2016 г., определен в закона за държавния бюджет за 2016 г. (чл. 67) – 3,9 млрд. лв., пише в анализ investor.bg.
Повечето коментари около емисията се фокусираха върху два аспекта – дали постигнатата доходност е достатъчно ниска и дали сега е бил правилният момент за издаване на дълг. Между другото, подобна дискусия с почти същите аргументи се разрази по същото време на миналата година, когато Министерството на финансите пласира 3,1 млрд. евро.
Подобни дебати обаче се занимават с последиците – условията по дълга, но не и с причините, които водят до неговата емисия. С други думи, те приличат по-скоро на спор относно това кой медикамент за облекчаване на симптомите при грип и простуда вреди по-малко на организма и дали сега е моментът да се вземе лекарството. А по-важните въпроси защо се налага взимането на дълг и как да се прекрати нуждата от периодични емисии нов дълг, остават на заден план като второстепенни.
Три са причините за необходимостта от новоемитиран дълг през 2016 г.: очакван консолидиран бюджетен дефицит от 1,8 млрд. лв. (СБП 2016-2018, стр. 155); плащания по главниците на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар, с настъпващ през 2016 г. от около 1,05 млрд. лв. (статистика на БНБ); бюджетен резерв за подкрепа на местни банки (закон за държавния бюджет, чл. 66), които евентуално биха имали нужда от капитализация, след като излязат резултатите от започналия вече преглед на активите (asset quality review). Тези резултати се очакват август месец тази година.
С други думи, около три четвърти от новоемитирания външен дълг през миналата седмица се дължи на рефинансиране на стари задължения в размер на около 1 млрд. лв. и финансиране на очаквания бюджетен дефицит от 1,8 млрд. лв., а останалата около една четвърт представлява буфер, който може да се използва при необходимост от подкрепа за финансови институции. По сходен начин през последните седем години правителствата трупат бюджетни дефицити в размер на около 12,3 млрд. лв., а публичният дълг нараства с 10,9 млрд. лв. Разликата се дължи на това, че част от бюджетните дефицити бяха финансирани със средства от фискалния резерв.
Независимо че българската икономика бележи сериозни ръстове и перспективите за развитие изглеждат добри, правителството предвижда в периода 2017-2018 г. да се натрупат нови бюджетни дефицити в размер на 2,3 млрд. лв. Освен финансирането на бюджетния дефицит, предстоят и нови рефинансирания на стари задължения, приемайки, че средствата във фискалния резерв няма да се използват за това (предвид ниските лихви). През 2017 г. предстои плащане на 1,86 млрд. лв. външни облигации и около 767 млн. лв. вътрешни облигации, а през 2018 г. – 1,2 млрд. лв. вътрешни облигации. Т.е. за двете години трябва да се изплати или да се рефинансира дълг от поне 3,8 млрд. лв.
С други думи, ако няма промяна във фискалната политика и тези дефицити се финансират с нови емисии, а дълговете изцяло се рефинансират, то до 2018 г. предстоят още дългови емисии за поне 6,1 млрд. лв. или с 50% повече от пласираните ДЦК през изминалата седмица. Това неминуемо ще доведе до нови спорове дали доходността по новите емисии е достатъчно ниска и дали са пуснати в най-правилния момент. А причините за този дълг ще са все още там – продължаване на трупането на бюджетни дефицити десет поредни години и липсата на други начини за финансирането им (недостатъчен фискален резерв и замръзнала приватизация).
В същото време остават на заден план важните въпроси като:
Защо държавата продължава да трупа дългове, за да финансира текущи разходи? Капиталовите разходи, за които има логика да се финансират с дълг при ниски лихви, са около 5% от консолидираните разходи в националния бюджет (около 2/3 от капиталовите разходи се финансират със средства от ЕС);
Защо държавата продължава да разчита на приходни мерки за свиване на дефицита, а през 2016 г. дори се предвижда по-бързо увеличение на разходите в сравнение с приходите? Замразяването или свиването на разходите с цел намаляване на дефицита от години не стои на дневен ред.
Какво налага трупането на нови дефицити при очаквания за положителен икономически растеж от 2010 г. насам?
Кога ще дойде моментът за трупане на излишъци, които да позволят на страната едновременно да си осигури гъвкавост за посрещане на неочаквания събития (като например кризата в края на 2008 г.) и да има възможност да изплаща задълженията си, така че публичният дълг да започне да намалява, каквато тенденция имаше до 2008 г.?