След смъртта на съпругата ми се потопих в алкохол

Легендарният български футболист Радостин Кишишев даде ексклузивно интервю за Нова телевизия. Емблематичният защитник разкри най-трудните моменти от живота си пред Мон Дьо. Ето и част от изповедта на бившия национал:

„Новата любов ми донесе нова надежда, не и спокойствие, защото с новата жена до мен имаме общ бизнес. Срещнах Екатерина в момент, в който животът ме поряза много сериозно. Но сам човек е за никъде. Тя беше по-напреднала в преживяването на нещата – нейният съпруг бе починал преди 18 месеца и заедно преминахме през това. Големият ми син Продан е на 20 г. и вече си е повече англичанин, той живее там. Когато се появи дъщеря ни, стана малко по-сложно и тогава той ме пита дали няма да ми дойде малко в повече. Малкият ми син Димитър тренира футбол, но не знам дали ще стане футболист въпреки че има много талант. Най-трудният момент бе като разбрах, че ще остана сам в живота. Красимира бе първата и единствена моя любов, живяхме заедно 20 г. Бях вкъщи като ми съобщиха, че е починала. Тя беше от 7 дни в кома, но аз вярвах, че може да се оправи. Първите седмици поех доста алкохол, докато стоях вкъщи и се чудех какво да правя и как да продължа. Последната дума, която ми каза, остана завинаги в мен. Ако можех сега да я зърна за секунда, бих я питал дали е щастлива там горе. Красимира извървя пътя си, направи хубаво семейство, роди две деца и живя достойно. Жалко, че й бяха отредени само 38 години живот. Никога не съм имал проблем с алкохола, въпреки че съм се напивал доста пъти през годините. Надявам се и, че няма да имам. Наркотици никога не съм пробвал, имам вътрешна съпротива към тях. В момента съм бизнесмен и не се занимавам с футбол, за съжаление. Проблемът в българския футбол е много голям – пълно е с хора, които искат да се облажат. Както казва Гриша Ганчев, искат да намажат филията. Черното тото също го съсипва, но доказателства няма, само градски легенди. Същото е и с корупцията. Съжалявам единствено младите момчета, които идват от долу. Жалко, че няма да могат да се учат от такива като мен, а от Иван или Драган. Но за хора като мен, които не лижат задници, няма място във футбола. Осъзнах, че съм станал много известен след европейското първенство през 1996 г. Преди първия мач там някои дори не ме познаваха, защото не бях минал през грандовете „Левски” и ЦСКА. После започнаха да ме споменават редом с Христо Стоичков. От „Байерн” (Мюнхен) даваха 2,5 милиона марки, но Христо Порточанов поиска 5 милиона. Но той не знаеше как се правят нещата, нямаше опит и трансферът пропадна. Голяма грешка беше, че останах още една година в България. После пак излязох, но пропуснах златна възможност. Порточанов се намеси и в друга ситуация – вместо в „Бенфика” ме продаде в „Бурса”, не знам как прецени, че този клуб е по-добър. Най-голямата грешка беше, че след Турция се върнах в България. Спечелих две титли, но въпреки това беше голяма грешка. С всеки футболист се получава така. У нас действителността е много различна, и като футбол, и като организация. Хората ще ме запомнят както си искат, но съм убеден, че е с добро”, завърши Кишишев.