Votom Capital Management e една от българските фирми, които се появяват в “Документите от Панама”.

Дузина българи вече 6-а година опитват да си върнат парите, които са доверили за управление на офшорка на българин, регистрирана на Британските Вирджински острови в далечната 2006 г.Причината е, че единственият акционер в офшорката - роденият в Севлиево Станислав Томов загива трагично при катастрофа край Ботевград на 23 април 2010 г. “Искаме да върнем парите на хората, но за съжаление, не можем да ги открием”, каза почерненият баща Петър Томов, потърсен от “24 часа”.
Вече 6-а година той и съпругата му Надка, която работи като медицинска сестра, опитват да открият истината. Votom Capital Management e една от българските фирми, които се появяват в “Документите от Панама”.
Всичко започва през 2006 г., когато 23-годишният Станислав Томов решава да регистрира офшорна компания на Британските Вирджински острови. Целта според близките му била да управлява свои, на семейството си и на приятели средства чрез Чикагската борса.
“Всичко вървеше добре, не съм имал и капка съмнение. Станислав се отчиташе редовно и според договора, когато генерираше печалба. Формално имах договор с Votom, в който Станислав бе посочен като представител, бяха описани и рисковете”, казва един от клиентите на Станислав, който му доверява за управление 10 000 долара. Според друг имало хора, които са дали и по-големи, и по-малки суми. Клиентите били доволни, защото някои подновявали вече сключените договори.
Драмата за всички идва, когато Станислав загива трагично при катастрофа край Ботевград. Денят е 23 април 2010 г., а Томов още не е навършил 27 г. “Тежка коремна травма след катастрофа”, категоричен е смъртният акт.
В този ден Станислав пътува от София съм Севлиево с автомобила си - сребрист мерцедес S класа. Около 11 ч е преди първия тунел на прохода Витиня. Според майка му Надка е карал със 120 км в час, което не е проблем за този път и колата. Времето било ясно и не валял дъжд. Преди да влезе в тунела, мъжът губи контрол над мерцедеса. Забива се в мантинелата, която пронизва тялото му. Колата спира след 50 м. Случайни шофьори по магистралата спират и отиват да помогнат. Станислав все още е жив, но е тежко ранен. Вратата е смачкана и не се отваря. Те чупят задното стъкло с крик и отварят вратата. Двигателят бил в купето от страшния удар. Първо идва Пътна полиция, после и линейката, но той е вече мъртъв. Разследването на катастрофата не показва спирачен път. 20-ина дни след катастрофата един от вложителите се обръща към адвокатска кантора в България, за да търси съдействие да изтегли своите 10 000 долара, които е поверил за управление на Votom Capital. Клиентът обяснява, че дотогава не е имал проблеми, но търси съдействие, защото не може да се свърже с българския представител на компанията. Не е ясно дали е знаел за внезапната смърт на Томов.
Друг подписал договор с Votom през февруари 2010 г.. “Започнах да звъня на Станислав в края на април, за да видя дали има печалба. Понеже дълго време не отговаряше, се обадих на наш приятел, който ме бе свързал с него. Като ми каза, че Станислав е загинал при катастрофа, не можех да повярвам. Казах си: “Ега ти каръкът съм!”
На 21 май 2010 г. почернените родители се свързват с българска адвокатска кантора и търсят съдействие за прехвърляне на офшорната компания на тяхно име, за да продължи да работи и да изплати задълженията към хората, сключили договор с нея.
За година и два месеца са разменени десетки писма. От офиса на “Мосак Фонсека” в Панама искат да си изяснят кой е истинският собственик на офшорката
и дали родителите могат да претендират за наследяването й. Адвокатите в Панама са установили, че в повечето документи Станислав Томов се води директор, което според тях не дава право на родителите да наследят фирмата. След повече от година търсене най-после се намира документ, който показва, че Станислав притежава всичките 50 000 акции от капитала
Междувременно случаят е стигнал лично до един от съдружниците на “Мосак Фонсека” в Панама след възмущение на българска адвокатска кантора, че работата по казуса се точи прекалено дълго. Това, обясняват адвокатите, предизвиква напрежение сред вложителите на Votom Capital, тъй като фондовете на клиентите са замразени
През юни 2011 г. от Панама уверяват, че случаят е в добри ръце, защото с него се занимава един от най-качествените адвокати на “Мосак Фонсека” - Дафне Дюран.
Тъкмо тя успява да изясни, че българинът е единственият акционер на капитала на Votom Capital, и да поиска произнасяне на съда на Британските Вирджински острови, че родителите на Станислав са единствените наследници на офшорната му фирма. Разходът за това е около 4000 долара.
На 11 октомври 2011 г. адвокат Дюран иска 2 публикации в местния вестник Island Sun, за да съобщи за смъртта на Станислав и да призове кредиторите на Votom да предявят претенции.

Почти 2 г. след смъртта на Станислав, на 19 март 2002 г., съдът най-после се произнася в полза на родителите. Така на 11 май 2012 г. Петър и Надка
Томови получават акциите на сина си, а таткото поема директорския пост. Дейността на компанията е определена като търговия на финансовите пазари и борсата.
Години по-късно става ясно, че компанията, макар да фигурира в местните регистри, е замразена, защото не е плащала годишните такси. За да я възстановят родителите трябва да броят близо $ 8000. В сумата не влизат разходите за част от адвокатите, които се занимават със случая.
А те не са малко. Някои от българите, които са се доверили на офшорната фирма на Станислав, търсят съдействие от български кантори, за да върнат парите си. Други се отказват от битката, защото поисканите суми, им се струват високи. “Поискаха ми 1000 лв. само, за да започнат да се занимават със случая, без да гарантират изхода. Отказах, защото моето вложение е 5000 лв. и можеше да загубя повече, отколкото съм вложил”, казва един от потърпевшите.
Станислав имал не само офшорна фирма а и 4 български дружества. “Вотом груп” АД носи името на офшорната компани. Държал офис на ул. “Бачо Киро” в центъра на София. След смъртта му “Вотом груп” е ликвидирано от родителите на брокера, които преди това се разплащат в всички кредитори.
Другата му българска фирма се занимавала с вентилационни системи. “Тя нямаше нищо общо с дейността му в чужбина”, каза пред “24 часа” негов бизнес партньор и съгражданин до 2010 г. Станислав не споделял нищо за офшорното дружество, нито за дейността си на брокер дори на приятелката си.
Зъвършил Икономическия университет във Варна. След това заживял в София. “След смъртта му родителите му влязоха във владение в българските му фирми, но за чужбина знам, че имат проблеми”, казва още съдружникът му. След трагедията той изкупува дяловете на Станислав от общата им фирма.
Бащата Петър Томов:
Търсим парите, но ги няма “В процес на закриване на фирмата сме”, така бащата на Станислав коментира пред “24 часа” 6-годишната сага с офшорката на Станислав.
- Знаехте ли, че синът ви е регистрирал офшорка?
- Да, но без детайли. Знаех само, че посредничи за инвестиционно управление на средства. Освен висшето образование той имаше завършени курсове за това в УНСС и доколкото си спомням, в НБУ.
- Към вас има ли искове от хора, които са му доверили средствата си и са ги загубили след смъртта му?
- Не, няма. Държа контакт с някои от хората, но досега не виждам начин да се открият къде са средствата. Те са инвестирани от брокери, но засега няма данни, макар че сме правили опити да ги открием.
- В чужди банки ли?
- Средствата са превеждани от българска банка на брокери в Европа или на друго място. Те са работили със средствата и или са печелили, или са губили. Това е. Не е имало сметка на друго място.
- Колко са парите, дадени за управление?
- Не знам. Всеки дава малка сума и иска да спечели много. Но всичко е с договори, които описват нещата, включително и риска. Всичко е законно, със заверени документи.
- Имал ли е синът ви българска фирма, чрез която е извършвал тази дейност?
- Не, единствено чрез Votom е възлагал средства за инвестиционно управление на големи брокери.
- Не трябва ли разрешение?
- Това не е банкова дейност, а доверително инвестицинно управление, предимно на приятели.
- Не може ли да се проследят парите, ако са пратени по сметка в Чикаго?
- Точно затова съм започнал работа с адвокати и сме правили много опити, но не дават информация за наличието на средства, изразходени са. Точно по тези преводи работим.
- В чужбина ли се губят парите?
- Да. Може да са изгубени в процеса на търговия или някъде, но ги няма.
- Има ли доказателства къде са преведени - на едно място, на много места?
- Не на едно. Сега пак сме наели адвокат. Той пита за наличието, но ги няма тези средства. Досега не можем да ги открием и продължаваме да ги търсим. Постоянно. С надежда да намерим някаква следа, но досега не сме открили нищо.
- Това е парадоксална ситуация - влагате пари, за да изчистите името на сина си?
- Това е основното. И като се намерят средствата, да ги върна на тези, които са инвестирали.
- Получавате ли заплахи от хора, дали пари за управление?
- Не, те основно са негови приятели, съученици, които са имали някой лев и са го дали да си увеличат печалбата. Искаше да помогне на приятелите си, на себе си и на нас, но за съжаление стана така, че в момента само плащаме.
Майката Надка Томова: Надявам се случаят да се разплете покрай #Panama Papers
“След смъртта на сина ми не открихме никакви документи за дейността му в чужбина. Включително и оригиналната регистрация на дружеството. Тя е с восъчен печат, виждала съм само ксерокопия. Ходихме и се молихме къде ли не. Навсякъде ни отрязаха. Водещи адвокатски кантори по международно право не успяха да се справят”, казва майката Надка Томова. Жената и до днес работи като старша медицинска сестра в Психиатричната болница в Севлиево. Станислав бил единственото им дете.
“Дори и да имам съмнения за смъртта на сина ми, не мога да ги докажа. Имам само протокол от аутопсията. Нараняванията са били несъвместими с живота”, казва жената.
След трагедията със Станислав родителите изпратили запитване до производителя в Германия за информация от черната кутия на колата. Интересували се с каква скорост се е движила. Оттам им отговорили, че точно този модел не е снабден с устройството. Според Пътна полиция скоростта при удара е била 120 км в час.
“При нас няма нищо скрито. Опитваме всичко, за да открием инвестициите. Питахме и БНБ за негови сметки в България, но отговориха, че няма такива. Силно се надявам, че чрез #Panama Papers този случай ще се разплете, защото със сигурност някъде нещо се крие. Ние продължавваме да се борим”, твърди Надка Томова.
Един от последните, които му се доверили: Нямах съмнения в Станислав, имам съмнения за смъртта му
- Чувствате ли се подведен от българския собственик на Votom Capital?
- Не, защото съм знаел какво правя. Сумите, които съм инвестирал, са много малки. Това е нещо, което се предлага под друга форма и от други инвестиционни посредници, но повечето са регистрирани в България. Там са инвестирани много пари. Доколкото разбирам има и големи суми. Моята е малка, но общо сигурно са над 2-3 млн. долара.
- Къде са парите сега?
- И ние не знаем. Но тази смърт, неговата, като знам какво става в България, ми изглежда много странна по принцип. Подозирам, че е инсценирано убийство. Баща му твърди, че няколко седмици преди катастрофана, са го викали от ДАНС.
- Защо?
- Не знам.
- Успяхте ли да си върнете парите?
- Доколкото знам, никой в момента не си е възстановил парите. Писах на “Мосак Фонсека", но те не ми отговориха. Баща му е потрошил сума ти пари и нищо не е станало. Имаше хора, които опитаха да си върнат парите, но не знам докъде е стигнала цялата работа. Сумата, вложена от мен, е малка - под 5000 долара. Не знам към този момент колко са останали, защото той е инвестирал част от тях. Една адвокатска кантора ми поиска 1000 лв., без да могат да обещаят каквото и да е. Отказах, защото видях, че рискът е голям. Не знам другите докъде са стигнали, тъй като не поддържам контакт с тях. След 6 г. съм ги отписал тези пари.
- От разговора с бащата на Станислав останах с впечатление, че родителите правят всичко възможно да върнат парите на потърпевшите.
- И аз така мисля. Преди 2 г. баща му ни изпрати покана за среща в Севлиево. Бяхме 6-7 души. Той тогава откровено ни каза, че са наемали адвокати, но са свършили парите.
- Познавахте ли Станислав?
- Познавах го. Сега като мисля, нашата работа е била малко глупава. Познавах го, но съм се подвел по други, които са вложили по-големи суми.
- Откъде го познавахте?
- Чрез един приятел. Всичко стана малко на доверие. Отидох да го видя, проведохме разговор за 1-2 часа и психологически прецених, че може да му се има доверие. Не ни е лъгал. Не го обвиняваме, но неговата смърт е странна. За мен продължава да е някаква мистерия. Отначало ми мина през ума, че може да ни е изиграл и да е изчезнал някъде. Но после си помислих, че може да са му го спретнали. И в двата варианта случаят остава прикрит. Той имаше идея да влага средства в някакъв фонд в Гибралтар, но за там минималната вноска щеше да е 100 000 лв. Прецених, че няма да мога да участвам и не проявих интерес. Доколкото разбрах тези планове не са реализирани.
- Къде търсите парите?
- Доколкото разбрах баща му е търсил във всички български банки, но без успех. Мисля, че парите са превеждани оттук в чужда банкова сметка, чрез която се е оперирало. Няколко години и хората са били доволни, нямало е проблеми. Грешката ни е, че сме разчитали на един човек и сега, когато него го няма - нищо няма.
- За колко потъпревши става дума?
- Не знам колко са всички, аз познавам 6-7.
- А за каква обща сума?
- Чувал съм, че има хора, които са вложили и над $10 000 долара, а общо може да става дума за 2-3 милиона.
Не си вдигал телефона дни преди катастрофата
Стела Чолакова от София вече е загубила надежда, че инвестираните от Станислав пари ще бъдат открити. Жената е част от десетките, които са ползвали услугите му.
“Имахме общ приятел. Доверих му се и започнахме да работим заедно. Първо с малки суми. Винаги бе точен и изпращаше отчетите навреме", казва Стела. Според нея катастрофата, при която брокерът умира, не е случайна. Чувала е, че родителите на Станислав не са имали достъп до черната кутия на мерцедеса, с който е пътувал.
“Няколко дни преди катастрофата започнах да го търся, но той не вдигаше телефона си. Общите ни познати също не можаха да го открият. Това е странно за човек с такава работа, който постоянно е в контакт с хора", разказа Стела.
След катастрофата на автомагистрала “Хемус" тя разговаряла с родителите му. Разбрала, че са наели адвокати, които да издирят инвестициите на сина им, и те си свършили работата, но след това не им поставили следваща задача.
За Станислав си спомня само с добро. Въпреки възможностите, с които разполагал, никога не е парадирал с пари. Благосъстоянието му не се отразявало на отношенията с останалите.
В месеците преди смъртта си събирал и капитал за регистрация на друга офшорка, но смъртта прекършила плановете му.