Днес честваме 200-годишнината от рождението на първия български екзарх

Днес отбелязваме 200 години от рождението на първия български екзарх Антим. Той е роден в Лозенград през 1816 година, под името Атанас Михайлов Чалъков. Родителите му произхождат от село Татарлар, Лозенградско. Замонашва се в Хилендарския манастир, където приема името Антим (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя - Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856).

След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на остров Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. През 1868 става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.

На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда, т.е. движението, подкрепяно от малка част от българите, за присъединяване към Католическата църква. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците жестокости при потушаването на въстанието.

Антим I пише писмо на руския цар Александър II, в което разказва за издевателствата по време на Баташкото клане (1876 г.). След като го прочел, държавникът съставил резолюция:"Да се освободи България!". "Безспорно е доказано, пише публицистът Тончо Жечев, че екзарх Антим тайно е приемал в екзархията и в своя дом много представители на революционните среди в България, на Букурещкия и Гюргевския комитет." Това едва ли е останало в тайна за турското правителство, което започнало да храни подозрения към екзарх Антим.

Именно за подобни постъпки през април 1877 г., по настояване на Високата порта, Антим I е освободен от поста на екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Мала Азия. Освободен е в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).

По време на Сръбско-българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на р. Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите: „Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска!“ На него принадлежи и фразата: "Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!""

 Антим І умира във Видин на 1 декември 1888 г. Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия.

Вселенският патриарх Вартоломей, който преди няколко седмици официално посети България, от години настоява паметникът на Антим І да бъде премахнат от двора на българската църква "Св. Георги" в Одрин. Когато Българската екзархия се учредява с ферман на султан Абдул Азис от 28 февруари 1870 г., Гръцката патриаршия реагира остро. Тя вижда в независимата българска църква заплаха за себе си, тъй като до основаването й българите християни са били под опеката именно на Гръцката, или Цариградската патриаршия. Затова през 1872 г. Патриаршията обявява Българската църква за схизматична.

Схизмата е вдигната през 1945 г. Тогава Българската екзархия е призната за автокефална (независима).