Промяната ще облагодетелства тези, които са внасяли по-малки суми и тези, които живеят по-дълго след пенсиониране

Финансовото министерство за втори път от началото на сегашното управление иска да направи осигуряването в частен пенсионен фонд неатрактивно. Изненадващо и без обсъждане в петък вечер беше качен проект за промени на Кодекса за социално осигуряване (КСО), който на практика зачерква смисъла на личното спестяване и вкарва натрупаните суми от осигуровки в солидарен модел, т.е. мека форма на държавното НОИ.
Това удря правата на 3.5 млн. души, или почти всички работещи, чиито наследници вече няма да имат възможност да получат неизплатените като пенсии суми по партидите им. Родените след 31 декември 1959 г. задължително внасят 5% от заплатата си в частен фонд и натрупаните суми за 16 години са 7.7 млрд. лв. От края на 2015 г. задължението отпадна, като вече може цялата осигуровка да ходи в НОИ, макар засега преместването да не е масово. Ако новата промяна бъде приета, смисълът да се трупат средства по индивидуална сметка на финала изчезва, защото всичко отива в общ пул. И дори да имате солидни лични натрупвания, излишъкът след смъртта ще отива не при наследниците, а за станалите дълголетни осигурени, внасяли по-малки суми. С други думи - обезсмисляйки личното спестяване, Министерство на финансите побутва клиентите на частното осигуряване към държавното, а с това и натрупаните на сметките им пари. Ако в НОИ изненадващо потекат милиони, те ще отидат към сегашните пенсионери и така в държавата краткосрочно ще има пари за повече друго харчене.
Извън тази едра промяна в текстовете има две други важни групи новости. Първата опитва да реши проблема с инвестирането на средствата от вноски в свързани дружества, което е забранено по закон. Макар да не е официално призната, практиката е валидна за 3-4 пенсионни дружества от деветте на пазара.
Другата група засяга самите управляващи дружества: към тях се поставят много нови условия - от капитал през изисквания към мениджмънта. Тук огромният риск е, че се дава право на регулатора Комисията за финансов надзор (който далеч не е доказал, че контролира качествено) да отнеме лиценз дори само за едно нарушение. Това поставя под въпрос избора ви на фонд и устойчивостта на модела.
Един за всички
В ключовата редакция се урежда фазата на изплащане на пенсиите - нещо, което беше належащо и за което настояваха самите пенсионни компании. Според мотивите на проекта партидите от допълнителното задължително пенсионно осигуряване след пенсиониране ще се прехвърлят в общ пул, от който ще се изплащат пенсиите на всички осигурени и индивидуалните партиди на практика няма да важат. Всичко това се прави и за да бъдат избегнати рисковете от неблагоприятна инвестиционна дейност на дружеството, пише в мотивите. Така, вместо да се реши въпросът защо регулаторът е допуснал тези лоши вложения, тежестта нечестно се пренася върху осигурените.
Промяната ще облагодетелства тези, които са внасяли по-малки суми, както и тези, които живеят по-дълго след пенсиониране, но е изцяло в ущърб на хората, осигурявали се на максимума и живели кратко. Ако се приеме, че работещ се пенсионира на 65 г., а средната продължителност на живота е около 75 години, ще има и много граждани, които ще надживеят този срок. Вместо да получават втора пенсия в размера само на това, което са спестили обаче, те ще продължат да имат второ обезщетение за старост за сметка на останалите. Така, ако пенсионерът има събрани по партидата си например 20 хил. лева и почине скоро след пенсия, наследниците му няма да могат да получат сумата. В проекта все пак има разписан начин малка, а не цялата част от събраното по лична сметка да отиде при наследници, като основното условие е натрупаната сума да е огромна, което ще е рядък случай.
Засега от пенсионните фондове, изглежда, не се противят на предложението. Мотивът им е, че общият пул е единственият начин да бъде уредено пожизненото изплащане на пенсии, а не пенсионерите да получават известен период обезщетение за старост, а в най-късните им години да останат без втора пенсия, тъй като парите им са свършили.

Законът в момента предвижда фондовете да изплащат само пожизнени пенсии. Вариантът може да бъде да се даде право на избор на всеки дали да влиза в пула, или да си избере да получи цялата сума или срочна пенсия, която да се наследява. Такова право в проекта не е предвидено.

Реакциите по предложенията още са малко, защото проектът е обемен и изисква осмисляне.

Социалният министър Ивайло Калфин съобщи в събота пред "Дарик радио", че не е запознат със законопроекта, защото той касае инвестиционната дейност на пенсионните фондове, по която водещо е финансовото ведомство, и не вярва, че се премахват индивидуалните партиди. Той коментира, че няма как да не се наследяват парите от партидите, защото "това са частни вноски, които се наследяват". От пенсионните компании все още се запознават с проекта и не поискаха да коментират с имената си по същество, а само най-общо .

Затягане за фондовете

Проектът предвижда прелицензиране на дружествата, ако искат да могат да участват и във фазата на изплащане, смяна на управителните им органи и нови изисквания към акционерите, нови условия за работа и инвестиции, увеличаване на глобите, както и много по-бързи възможности Комисията за финансов надзор (КФН) да отнема лицензите на пенсионните дружества.

Всички фондове, които искат да изплащат пенсии, а не само да натрупват партиди на работещи, трябва да подадат документи за разширяване на лиценза им по новия проект. С частичен лиценз ще останат само дружествата, които събират вноски, но няма да плащат пенсии, като при навършване на възраст на клиента им партидите му ще се преместват в друго с пълен лиценз или в животозастраховател. Останалите трябва да увеличат капитала си от 5 на 7.4 млн. лв. Освен това трябва да натрупат допълнителни резерви, за да отговарят на граница на платежоспособността, която обаче ще се определи в наредба от КФН и не е ясно какви допълнителни средства трябва да отделят дружествата и техните акционери.

Според проекта се въвеждат увеличени изисквания към акционерите и управителните съвети. В управителните и надзорните съвети на фондовете една трета от членовете трябва да са независими (такова изискване има за бордовете на публичните дружества). Самите директори трябва да доказват почтеност и добра репутация, като за това е предвидено КФН да събира неясно какви документи.

Проектът предвижда между четири и пет пъти увеличаване на глобите за нарушение, а освен това да се отнема лицензът на дружество при налагане на една принудителна административна мярка.

"Всичко това фигуративно задължава изпълнителните директори да ходят с лиценза в джоба, защото той може да им бъде отнет за несъществени нарушения, които ще се определят допълнително от КФН", коментира участник на пазара, пожелал името му да не се споменава.