Все още няма консенсус за гласуването в чужбина

Негласувалите без уважителни причини в два поредни еднакви избора ще се заличават от избирателните списъци за следващия вот, реши парламентът с приетите на второ четене текстове от промените в Изборния кодекс.
До това предложение се стигна след среща вчера сутринта на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов с ръководствата на парламентарните групи, подкрепящи правителството. От стенограмата на разговора, разпространена в късния следобед, се разбира, че управляващите очакват задължителното гласуване да бъде атакувано в Конституционния съд и съответно да отпадне като противоконституционно, а от там и последиците за негласувалите.
Предвижда се избирателите да могат да упражнят избирателното си право на следващи избори, като подадат пред общината по постоянния си адрес писмено заявление - лично или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно. Заявлението може да бъде подадено и с електронен подпис. Подаването му може да става по всяко време, дори и в изборния ден. Обновяването на избирателните списъци ще се извършва въз основа на подадените от гражданите заявления и документи.
Ако избирателят докаже наличието на уважителни причини, които са го препятствали да гласува, той няма да бъде заличаван от списъка. Според приетия текст уважителни причини са инцидентно отсъствие от страната за периода на произвеждането на съответния вид избори, заболяване, учебна/служебна заетост и други непредвидени обстоятелства. Заличаването от списъците няма да се прилага и за българските граждани, пребиваващи извън страната, хората с трайни увреждания, увредено зрение или затруднения в придвижването, както и лицата над 70-годишна възраст, които не са упражнили избирателното си право.
Парламентът отхвърли идеите да има стимули и томбола за участвалите в гласуването, каквито бяха одобрените текстове в правната комисия.

Разкриване на секции в чужбина само в дипломатическите мисии, отпадане на въведеното преди година изискване референдумите да се провеждат заедно с избори, без изборен район "Чужбина" и без активна регистрация,  са другите основни промени в ИК след трите заседания, вчерашто от които продължи до малките часове  през тази нощ.

ГЕРБ отстъпи от предложението си, което според партньорите им ще доведе до изкуствено завишаване на 4-процентната бариера за влизане в парламента. Заради задължителния вот, който най-голямата партия смята, че ще бъде оспорен пред Конституционния съд и съответно обявен за противоконституционен, се предвиди избирателят за може да отбелязва в бюлетината "Не подкрепям никого".
След спор и прегласуване в правната комисия беше записано, че тези гласове ще се зачитат за действителни и съответно ще влияят на базата, която определя какъв е 4-процентният праг за влизане в Народното събрание. Партньорите на ГЕРБ възразиха, че това е в ущърб на малките и така в следващия парламент ще има само три партии - ГЕРБ, БСП и ДПС. Предстои парламентът да приеме, че тези бюлетини ще са действителни, но няма да се броят за изчисляване на бариерата за влизане в парламента.
Друг спорен въпрос, по който ГЕРБ отстъпи, е възможността за местни коалиции на изборите за кмет и общински съветници. Местни коалиции ще могат да се формират, решиха депутатите, но те трябва да носят имената на партиите, които ги формират. Аргументът на ГЕРБ - така ще е ясно кой стои зад съответните местни обединения, а не корпоративни интереси да се крият зад имена като "Бъдеще за Несебър" и т.н.
ГЕРБ се съгласи с партньорите си и предизборната кампания остава 30 дни, въпреки настояването им да се съкрати на 21 дни.

Падна забраната за публично оповестяване на социологически данни остава само за деня за размисъл и в изборния ден, който пък се измества с един час и ще бъде от 7 до 20 часа.

По най-спорното предложение на Патриотичния фронт, което породи граждански протести - за разкриването на изборни секции в чужбина, все още не е постигнат консенсус между управляващите. Засега е прието само предложението те да могат да се разкриват в дипломатически и консулски представителства на България в съответната държава.
Заявката на ГЕРБ е да може да се даде възможност за откриване до 50 секции в държава извън дипломатическите мисии при съответния подаден брой заявления. Другият вариант, лансиран от АБВ, е ограничението за изборните секции да задейства след същинското въвеждане на електронното гласуване. Това обаче предстои да бъде гласувано днес или в четвъртък.

Реформаторският блок обаче получи уверението на партньорите, че ще бъде подкрепено искането им за машинно гласуване. Под въпрос е дали ще бъде въведено исканото от тях и машинно преброяване на бюлетините. След срещата с Борисов беше обявено, че експертите на правителството ще обмислят техническите възможности за въвеждането му.
Тепърва ще се решава за електронното дистанционно гласуване, станало повод за ремонт на Изборния кодекс.